— Изгубените пари? – ядосано каза той, – Какво, по дяволите, имаш предвид?
— Имам предвид четирите милиона долара, които си инвестирал в компанията на Тони Остин през последните пет години. Акциите не струват нищо. Защо си го направил, татко? Знаеш, че го ненавиждах, а и винаги съм имала чувството, че ти го мразиш повече и от мене.
В първия момент той не помръдна. После бавно вдигна глава – хлътнали, горящи като въглени очи. Дъщеря му несъзнателно се сви на стола си.
— Остин… – бавно изрече той със злобна усмивка. – Вече няма защо да се тревожиш за него, миличка. Погрижих се за него. Вече няма да има нужда да купуваме акциите му без стойност. Ще го запазим като наша малка тайна.
— Преди всичко защо трябваше да купуваме неговите акции без стойност? – попита Емили, обезпокоена от изражението, гласа му и мрачната стая.
— Той ме принуждаваше. Аз не исках да го правя. Сега той е мъртъв и повече няма да се налага да ги купуваме.
— Как е могъл да те принуди да инвестираш четири милиона от парите ми в компанията му, след като не си искал? – Тонът й беше по-остър, отколкото възнамеряваше.
— Не ми говори с този тон, госпожичке! – Яростта му избухна внезапно. – Ще ти покажа опакото на ръката си.
Емили беше толкова потресена от неочакваната заплаха, дошла от баща й, който никога не я беше удрял, че се изправи.
— Ще обсъдим този въпрос друг път, когато се държиш разумно.
— Чакай! – С изненадваща бързина той се пресегна през бюрото и сграбчи ръката й. – Не си отивай, миличка! Страхувам се, това е всичко. Не съм спал няколко нощи, защото се страхувам. Никога няма да те нараня. Ти го знаеш.
Изглеждаше изплашен. Емили беше обезпокоена от това. Тя го погали по ръката – чувстваше се като майка, не като негова дъщеря – и нежно каза:
— Няма да си тръгна, татко. Не се страхувай. Кажи какво се е случило. Аз ще те разбера.
— Ще го запазиш ли в тайна? Заклеваш ли се?
Тя кимна и потръпна от детската му молба.
— Остин ме принуди да купя тези акции. Той… той ни изнудваше. Цели пет години това копеле измъкваше пари от нас.
— От нас?
— Двамата с тебе сме екип. Каквото и да се случи с единия, се случва и с другия, нали?
— Аз… предполагам, че е така. Защо Тони… ни изнудваше?
— Защото… – гласът на баща й се превърна в съзаклятнически шепот – защото той знаеше, че ние убихме Рейчъл.
Емили рязко се изправи, като го гледаше с отворена уста.
— Това е лудост! Сигурно си толкова пиян, че имаш халюцинации! Каква причина сме имали да убиваме жената на Зак?
— Никаква.
Тя постави ръце на бюрото му.
— Какви ги говориш? Това е лудост!
— Недей да го повтаряш отново! Той също го казваше, а това е лъжа! Не съм луд! Просто съм изплашен, не можеш ли да го проумееш? – изхленчи той.
— Кой казва, че си луд, татко? И защо се страхуваш?
— Остин каза, че съм луд през нощта, в която го убих.
— Закари Бенедикт уби Тони Остин – категорично отсече тя. – Всички смятат така.
Очите му пламнаха от ярост.
— Не всички смятат така. Някакви мъже, частни детективи, идваха да разговарят с мене два пъти досега. Искат да знаят къде съм бил по време на убийството. Те работят за някого, трябва да е така, но няма да ми съобщят името му. Някой ме подозира, миличка, не разбираш ли? Те знаят, че Остин ме е изнудвал, в най-скоро време ще открият защо и вече ще узнаят, че аз съм убил Рейчъл и Остин.
Емили се опитваше гласът й да прозвучи уверено:
— И защо си убил Рейчъл?
Той прокара пръсти през косата си.
— Не бъди толкова недосетлива… Исках да убия Остин. Исках той да умре, но онзи глупак Бенедикт промени решението си за това кой да стреля пръв и Рейчъл…
— Защо искаше да убиеш Тони?
— Ти знаеш защо! – Отпусна се на стола си и сълзи закапаха от очите му. – Той тъпчеше момиченцето ми с наркотици и тя забременя от него. Ти си мислеше, че не знам, но аз знаех. Сутрин ти прилошаваше и аз се обадих в онзи лекарски кабинет в Далас, за да разбера какво ти е, и сестрата ми каза. Тя сметна, че съм съпругът ти, когато й казах името си. Ти беше само на шестнайсет години, а той те остави да се оправяш сама с аборта, докато през това време се мъкнеше с онази кучка Рейчъл и двамата ти се смееха зад гърба. Откакто си се омъжила, Остин постоянно заплашваше, че ще каже на съпруга ти, че си била бременна от него… и за това, което си направила.
Младата жена се покашля два пъти, преди да успее да отговори:
— Дик знае какво се е случило с мене. Преди няколко седмици му казах, че мъжът е бил Тони. Не съм го споделила с теб през всичките тези години, защото не исках да те нараня и да те накарам да се срамуваш.