— Някой знае какво съм направил – каза баща й, като покри главата си с ръце. Раменете му се разтърсваха от ридания. – Ще го убия, когато открия кой е…
Той вдигна глава и погледът му се закова на прага на вратата. Ръката му се плъзна към чекмеджето на бюрото.
— Тогава най-добре е да започнеш от мен. – Разтреперана, Емили дочу гласа на съпруга си, който влезе в стаята и я издърпа от стола. – Защото аз също знам.
Вместо да изтръпне от ужас, Джордж Макданиелс погледна към дъщеря си и съзаклятнически прошепна:
— Той е прав, Емили. Страхувам се, че ще се наложи да убием съпруга ти.
Изправи се и тя видя светлината от лампата да проблясва по пистолета в ръката му.
— Не! – извика, като се опитваше да прикрие съпруга ей, който от своя страна се мъчеше да я изтика встрани.
— Отмести се, миличка! – нареди баща й. – Няма да го заболи. Няма да усети нищо. Ще бъде мъртъв, преди да се строполи на пода.
— Татенце! – извика тя, като застана с разперени ръце пред Дик. – За да го застреляш, първо трябва да застреляш мене. Ти… ти не искаш да ме нараниш, нали?
Гласът на Дик беше изненадващо спокоен, въпреки че ръцете му се впиваха в раменете й, за да я отблъснат на безопасно място.
— Остави пистолета, Джордж. Ако ме убиеш, ще трябва да убиеш и Емили, за да не те предаде на полицията, а аз знам, че никога няма да я нараниш. Ти само се опитваше да я предпазиш.
Мъжът с пистолета се поколеба и той внимателно продължи:
— Остави пистолета. Ще ти помогнем да обясниш на хората, че само си се опитвал да я защитиш.
— Уморих се да се страхувам – изхленчи възрастният мъж. – Не мога да спя.
Младата жена се измъкна през вратата към спалнята му, грабна телефона и набра 911.
Дик бавно тръгна напред с разперени ръце.
— Повече няма да се страхуваш. Лекарите ще ти дадат хапче, за да можеш да заспиш.
— Мръсно копеле, опитваш се да ме измамиш!
Младият мъж сграбчи пистолета в момента, в който Макданиелс го насочи към гърдите му.
В спалнята Емили дочу приглушен изстрел и тежкото тупване на нечие тяло. Изпусна телефона, обърна се и се блъсна в гърдите на съпруга си.
— Не отивай там! – предупреди я той и я притегли в прегръдките си, за да я отведе обратно в спалнята. После посегна към телефона.
— Татенце! – пищеше тя.
— Ще се оправи! – каза Дик, като едновременно с това се опитваше да я задържи и да повика линейка. – Удари си главата в бюрото, когато падаше, и сега целият е в кръв.
ПЕТДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Кетрин удари рязко спирачките пред къщата на Джули и гумите изсвириха. Без да вземе чантата си от колата, тя премина тичешком по тротоара, отвори вратата на къщата и нахълта в трапезарията, където около масата седяха Джули и три момченца.
— Джули, трябва да говоря с тебе – запъхтяно изрече, – само че в хола. Младата жена остави настрани учебника за начално училище и се усмихна на учениците си.
— Уили, продължавай да четеш на глас. Връщам се веднага. Усетил, че става нещо интересно, Уили Дженкинс продължи да чете, докато тя се отдалечи, после се ухили на другарчетата си.
— Нещо става.
Джони Евърет погледна през рамо в същата посока, като обърна настрани инвалидната си количка. Тим Уимпли, чийто ляв крак беше ампутиран от коляното, също завъртя инвалидната си количка и кимна.
— Обзалагам се, че става нещо голямо.
Уили се промъкна до вратата.
— Госпожица Кохил пуска телевизора…
— Кетрин? – разтревожено изрече Джули. Беше доловила по напрегнатия израз на лицето й и по трескавата бързина, с която търсеше съответния канал, че става дума за Зак. – Не ме измъчвай! Кажи ми какво се е случило! Нещо със Зак, нали? Лошо ли е?
Кетрин поклати глава и се отдалечи от телевизора.
— Новината се предава по всички канали. Прекъсват редовната си програма, за да я съобщят. Ен Би Си съобщиха, че притежава: видеокасета и че ще излъчат видеорепортажа в четири и половина. Само след минута.
— Каква е новината?
— Добра. Или лоша. Зависи как ще я приемеш. Джули той е… На екрана се появи лицето на Том Брокау.
,Добър ден, дами и господа.
Само преди час в Амарило, Тексас. Закари Бенедикт беше освободен от щатския затвор в града, където излежаваше четиридесет и пет годишната си присъда за убийството на съпругата си – актрисата Рейчъл Евънс. Адвокатите на Бенедикт получиха разрешение за освобождаването му вследствие на получени неофициални показания на Емили Макданиелс, която е участвала във филма „Съдба” наред с Бенедикт, Евънс и Тони Остин.”