„Зависи от това, дали госпожица Матисън ще повдигне обвинение срещу него. Нашият съд няма нищо общо с това.”
Застанал на прага, Уили откъсна поглед от измъченото лице на учителката си и се върна при приятелите си в трапезарията, които нямаха възможността да виждат и чуват телевизионното предаване.
— Пак онзи мухльо Бенедикт – яростно прошепна той. – Излязъл е от затвора и тя плаче заради него.
Той събра учебниците си и започна да ги пъха в ученическата си чанта.
— По-добре да изчезваме оттук. Госпожица Матисън няма да иска да я виждаме разплакана заради него, а и тя така силно плаче, че едва ли ще спре скоро.
Другите момчета веднага го последваха, но Джони Евърет вдигна разтревоженото си луничаво лице към Уили.
— Защо, когато го видя по телевизията, тя започна да плаче, а, Уили?
Уили грабна чантата си и както винаги помогна на Тед с инвалидната количка.
— Мама казва, че той е разбил сърцето й. Затова плаче. Тя казва още, че целият град го знае.
— Той е мухльо – отбеляза Тед.
— Голям мухльо – съгласи се Джони.
ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
— Каква прекрасна вечер – разпалено отбеляза Кетрин, като седна в сепарето, заето вече от съпруга й, Джули и Пол Ричардсън. Ходенето на кино в събота вечер, последвано от вечеря в „Мандилос”, се беше превърнало в ритуал през последните шест седмици, откакто Джули беше решила да се впусне в живота в пълния смисъл на думата. Така или иначе този факт повече тревожеше, отколкото успокояваше останалите.
— Не е ли чудесно – добави Кетрин.
— Превъзходно – каза Тед.
— Изключително – присъедини се и Пол. Той обгърна раменете на Джули.
— За какво мислиш? Няма ли да кажеш, че четиримата прекарваме всеки уикенд чудесно?
— Великолепно е – веднага заяви тя. – А ти забеляза ли колко благоуханна е нощта? Май винаги е бил любимият ми месец.
През шестте седмици, последвали излизането на Зак от затвора, не само времето се беше променило. Предния месец Кетрин и Тед отново се бяха оженили без много шум във всекидневната на имението Кохил с помощта на преподобния Матисън.
Пол Ричардсън беше пристигнал от Далас за сватбата и уикендите се бяха превърнали в ритуал. Бащата на Джули обаче намекваше, че с най-голямо удоволствие ще венчае и тях. Разбира се, когато двамата се почувстват готови. Пол беше готов. Джули не беше. Въпреки външната й веселост и жизненост тя беше достигнала до състояние на блажена емоционална безчувственост и на нея това състояние й харесваше. Тя се вкопчи в него и ревностно го подхранваше. Можеше да се смее, да се усмихва, да работи, да играе с децата и да се чувства… доста добре. Не по-добре от това. Но не и по-зле. Беше изплакала всичките си сълзи по Зак, но сега беше открила успокояващото усамотение, което никой и нищо не можеше да наруши.
Сервитьорката застана до масата им.
— И за вас ли същото? Четири пържоли „Ню Йорк”, средно препечени, и пържени картофи?
— Чудесно, Мили – отвърна Тед.
В „Мандилос” имаше малък дансинг в единия ъгъл, маси, където хората вечеряха в средата на помещението, а в противоположния ъгъл – бар и огромен телевизор.
Тед погледна към екрана и каза:
— В момента дават новините. Искам да разбера как е завършил мачът? Четиримата се обърнаха към телевизора.
„Преди да преминем към спортните новини, ще предадем специалния репортаж на Аманда Блейксли, която присъства на приема в Пасифик Пелишейдс в разкошното имение на Закари Бенедикт…”
Всички разговори секнаха и хората обърнаха глави към сепарето, където беше Джули, после продължиха да разговарят – безуспешен опит да заглушат гласа от телевизора. Когато Тед, Кетрин и Пол също заговориха, тя махна с ръка, за да им спести усилията.
— Това изобщо не ме притеснява – каза и за да го докаже, подпря брадичка на ръцете си и остана загледана и заслушана с лека усмивка. С широко отворени очи тя гледаше как Зак разговаря с журналистите, после камерата се насочи към Даяна Коупланд, която гледаше към него щастливо усмихната. Изглеждаше невероятно красива. Зак държеше чаша шампанско в ръка… същата ръка, която някога я беше галила и изследвала подробно всеки сантиметър от тялото й, с лека непринудена усмивка, която толкова я привличаше.
— Той изглежда чудесно в смокинг – равнодушно отбеляза Джули. – Не смятате ли?
— Не особено – отвърна Пол, като наблюдаваше как лицето й пребледнява.
— Всички мъже изглеждат добре в смокинг – бързо отбеляза Кетрин. – Просто се вгледай в другите мъже на партито. Всички изглеждат прекрасно. Дори и Джак Никълсън.