Джули се засмя, но продължи да наблюдава камерата, която бавно преминаваше от група на група усмихнати, танцуващи, разговарящи хора – повечето известни лица. Не откъсваше поглед от тях, но не чувстваше нищо дори и когато някой се обърна към Даяна:
„Няма ли да целунеш Зак за добре дошъл, Даяна?”
Без да трепне, гледаше как Зак се усмихва, навежда се към актрисата и обгръща с ръка кръста й, докато тя го дарява с продължителна целувка. Гостите се засмяха и заръкопляскаха. Джули не реагира, но когато той наведе глава и прошепна нещо на Даяна… или я ухапа по ухото… този жест я извади от равнодушието. Негодник, помисли си и жестока болка внезапно я прободе. Каза си, че всъщност няма причина да изпитва гняв към него, защото е щастлив, а тя е… емоционално опустошена. Харесваше й да не чувства нищо, изборът си беше неин в края на краищата и така й беше доста удобно.
Зак си тръгна с Даяна под ръка и краткото интервю приключи. Но журналистката, изглежда, не беше свършила:
„Тук тази вечер се носят слухове, че бракът между Закари Бенедикт и дългогодишната му приятелка Даяна Коупланд вероятно предстои.”
— Но това е чудесно за него – спокойно заяви Джули и огледа всички. – О, ето я и вечерята ни.
Половин час по-късно Пол наблюдаваше двете жени, които се отправиха към дамската тоалетна. Лицето на Джули отново грееше в усмивка и тя говореше оживено, докато си проправяха път около масите и спираха от време на време до приятелите си. Той откъсна разтревожения си поглед от нея и се обърна към Тед.
— Колко мислиш, че е отслабнала?
— Доста. Но често се смее – добави.
— Има силна воля.
— Да. Работи и умело се преструва.
— Това е добър знак, не мислиш ли?
Брат й ядосано въздъхна.
— Това означава, само че се опитва да се скрие от спомените си.
— Откъде си сигурен?
— Освен останалите очевидни белези, когато е притеснена, Джули подрежда вещите си и почиства всичко. През последните шест седмици, освен че води часове в училището, тренира недъгавите си деца, дава частни уроци, взема дейно участие във всяко публично начинание в града и ръководи приготовленията за празненството по случай два века от основаването на Кийтън, тя е пренаредила всеки шкаф и гардероб в къщата си и е пребоядисала гаража. Два пъти. Сега се е заела да подрежда консервираните си зеленчуци по азбучен ред в кухненския шкаф.
Пол едва не се засмя.
— С какво се е заела?
— Много добре ме чу – отвърна Тед. – И никак не е смешно. Толкова е напрегната, всеки момент ще рухне. А сега имам един въпрос към тебе. Ти я забърка в този кошмар с моя помощ. Ние я убеждавахме, че Бенедикт е убиец, докато тя ни повярва. Ти я накара да отиде до Мексико Сити и аз се съгласих. Поемам вината си. Отричаш ли своята?
Пол отмести чинията с десерта си и поклати глава. – Не.
Тед се приведе и заяви:
— В такъв случай предполагам, че двамата можем да измислим нещо, за да я измъкнем от тази каша.
Ричардсън кимна в съгласие.
— Нека поговорим за това тази вечер, след като изпратя Джули.
ШЕСТДЕСЕТА ГЛАВА
Седнал в солариума, Зак внимателно преглеждаше документите, които Мат му беше предоставил. Отвъд стъклените стени някой извика името му и той вдигна глава не за да отговори, а просто да се наслади на чувството, че отново си е у дома и да се полюбува на познатата гледка. Пред погледа му се простираше огромна зелена площ чак до грамадния плувен басейн с неправилна форма, обграден с величествени римски колони и мраморни статуи.
Дебелите стъклени стени заглушаваха шума от веселбата, която се вихреше на няколко крачки от него. Множество хора лудува ха из басейна, други играеха тенис по кортовете му или се печаха на слънце.
— Къде е Зак Бенедикт? – извика някаква жена в зелени изрязани бикини, без да подозира, че той я вижда и чува. – Цял ден съм тук и още не съм успяла да го видя. Почвам да си мисля, че не съществува.
Нищо чудно, че още не беше го виждала. До това крило на къщата имаха достъп само Мат и Мередит. Те всъщност бяха единствените гости в къщата, единствените, които допускаше близо до себе си. Той се намръщи, когато нечий друг женски глас извика само на няколко крачки от солариума:
— Хей, някой виждал ли е Зак?
Трябваше да изчезва оттук, преди да го открият.
Зад него учтивият глас на Мередит Феръл каза през смях:
— Знаете ли къде е Зак Бенедикт?
— Страхувам се, че не – отвърна на шегата той и любезно стана на крака.
— Изглежда, всички го търсят.
Зак се наведе и целуна страната й, леко озадачен от факта, че съпругата на Мат незабавно му хареса.