Само споменаването на името на жена му, и то най-вече във връзка с Тони Остин, накара кръвта му да закипи и той рязко скочи на крака.
— Много се радвам да го чуя. Няма да е достатъчно тъмно, за да снимаме следващата сцена до един час. Като наредите всичко в конюшнята, дай почивка на хората за вечеря, а аз ще проверя всичко ли е наред. А сега ще си взема нещо за пиене и ще отида някъде, където мога да се съсредоточа. – Кимна в посока към дъбовата горичка и добави: – Там съм, ако ти потрябвам.
Запъти се към бюфета, но в този момент вратата на караваната на Рейчъл се отвори и тя излезе точно когато той преминаваше покрай стъпалата. Погледите им се срещнаха, думите им напрегнато застинаха на устните, главите им рязко се извърнаха и очакването увеличи витаещото във въздуха напрежение. Зак подмина жена си и продължи към бюфета, където спря, за да поговори с помощника на Томи Нютън и да размени две-три думи с двама от дубльорите. Това изпълнение заслужаваше „Оскар”. Той не можеше да погледне Рейчъл, без да си спомни как през нощта ненадейно се върна в апартамента им в хотел „Кресънт” и я завари с Тони Остин…
Вчера той й каза, че възнамерява да събере операторите и асистент-режисьорите, за да обсъди с тях новите си идеи, и след това по всяка вероятност ще остане да преспи в караваната си. Когато екипът се събра, Зак се досети, че е забравил бележките си в хотела. За да не губят време, реши да покани всички в „Кресънт”. Шестимата мъже влязоха в тъмния апартамент и Зак светна лампите.
— Зак! – извика изненадано Рейчъл, като избута голия мъж, когото беше възседнала на дивана, и грабна халата си.
Тони Остин, партньор на Зак и Рейчъл в „Съдба”, се надигна и седна на дивана.
— Добре, Зак… успокой се… – помоли го той, после скочи и изтича зад ъгловия диван.
— Не по лицето! – изкрещя, когато Бенедикт се приведе над него. – Имам още две сцени и…
И петимата мъже с мъка удържаха Зак.
— Зак, спри! – извика главният осветител, като се опитваше да го задържи. – Той няма да може да завърши проклетия филм.
Дъг Фарлоу се задъхваше, хванал разгневения съпруг за раменете. Той успя да отхвърли двама от по-слабите мъже встрани и с премерена точност нанесе удар в ребрата на Тони, преди отново да го хванат. Задъхан повече от ярост, отколкото от усилие, Зак ги наблюдаваше, докато изведат голия, куцукащ Остин от апартамента. Десетина гости на хотела стояха в коридора пред отворената врата. Той гордо пристъпи напред и затръшна вратата в лицата им.
После се обърна и тръгна към Рейчъл, успяла междувременно да се наметне с халата си, като се опитваше да овладее силното си желание да я удари.
— Махай се! – предупреди я той и тя отстъпи назад. – Изчезвай или не отговарям за това, което ще ти се случи!
— Не смей да ме заплашваш, нагъл кучи син! – отвърна тя с такова презрение, че Зак забави крачката си. – Само с пръст да ме докоснеш и адвокатите ми ще вземат състоянието ти. Разбра ли ме, Зак? Искам развод. Адвокатите ми ще подадат молба утре в Лос Анджелис. Ще се омъжа за Тони.
Осъзнал, че жена му и любовникът й не само са го мамили, но и спокойно са планирали как ще живеят с парите, спечелени от него с толкова труд, Зак изгуби контрол. Сграбчи я за раменете и я блъсна към вратата на хола.
— По-скоро ще те убия, отколкото да ти позволя да вземеш и половината. А сега изчезвай!
Тя се олюля, после сложи ръка на дръжката на вратата и нанесе окончателния си удар:
— Ако си мислиш да изриташ мен или Тони от актьорския състав за утрешните снимки, не си прави труда. Ти си просто един режисьор. Филмовото студио е заложило цяло състояние на този филм. Ще те принудят да го довършиш или ще те съдят за всяко отлагане и провал. Знай, че във всички случаи губиш – завърши със злобна усмивка, като отвори рязко вратата. – Ако не завършиш филма, ще се разориш. Ако го довършиш, аз ще прибера половината от печалбата.
Вратата се затвори с трясък зад нея.
Тя беше права за „Съдба”. Дори и ядосан, Зак го осъзнаваше. Оставаха само още две сцени за снимане – Рейчъл и Тони участваха в едната. Той нямаше друг избор, освен да изтърпи невярната си жена и любовника й, докато режисира сцената. Пристъпи към бара и си наля скоч. Изпи го наведнъж и си наля отново.
С чаша в ръка отиде до прозореца и се загледа навън. Яростта и болката, които чувстваше, постепенно затихваха. Реши да се обади на адвокатите си, за да започнат преговорите по развода. Въпреки че беше натрупал огромно състояние като актьор, Зак многократно го беше увеличил с умели капиталовложения, и те се пазеха грижливо от попечителски фондове, които щяха да скрият по-голямата част от доходите му от Рейчъл. Ръката му, здраво стиснала чашата, се отпусна. Беше се успокоил. Щеше да го преживее и да продължи нататък. Знаеше, че може и ще го направи. Знаеше го, защото преди време, още на осемнайсет години се беше сблъскал с много по-голямо предателство от това на Рейчъл и тогава беше открил, че притежава способността да забравя всеки, който го предава, и никога да не поглежда назад.