Изчака и когато Бенедикт продължи да си стои зад бюрото и да го наблюдава с презрение, избухна:
— Чувате ли ме, по дяволите! Не е било клопка от началото! Ясно ли ви е?
— Още една дума с този тон и ще ви изхвърля оттук, независимо от обещанието да ви изслушам. Ясно ли ви е?
Пол знаеше, че трябва да успее заради Джули.
— Да прекратим този глупав спор. Ясно, че антипатията ни е взаимна, затова нека не си губим времето. Въпросът е, че Джули не ви е поставила клопка. Истината е, че това, което видя в Мексико Сити, както и отказът да й дадете възможност за обяснение или да отговорите на писмата й, я нараниха дълбоко. Семейството й се тревожи за нея, както и аз.,
— И вие? – Зак се забавляваше. – И защо, ако смея да попитам?
— Защото, за разлика от вас съм готов да поема своята отговорност за случилото се в Мексико Сити и за онова, което то й причини.
Измъкна огромен плик от куфарчето си и се изправи. Като захвърли презрително плика на бюрото на съперника си, каза: – И защото я обичам.
Бенедикт дори не погледна плика.
— Кой знае защо това никак не ме изненадва.
— Може би сте ясновидец. Както и да е – доказателствата са в този плик, две видеокасети и писмо. Не вярвайте на думите ми, Бенедикт, уверете се сам. И после, ако ви е останала поне капка почтеност, направете нещо, за да облекчите страданията й.
— Колко мислите, че ще струва – попита със сарказъм – да „облекча страданията й”? Един милион долара? Два? Два пъти по толкова, защото вие ще разделите парите с нея?
— Трябваше да оставя федералните да ви пребият здравата по пътя до тексаската граница.
— Нима? И защо не го направихте?
— Защото Джули ме накара да обещая, преди да издаде мястото на срещата ви, че няма да позволя на никого да ви нарани. Единственото нещо, за което ви е лъгала, е, че е бременна. Направила го е, за да се съгласите да дойде при вас. Не разбирам как е могла да се влюби в безсърдечен, безочлив негодник като вас.
При тези думи Бенедикт скочи от мястото си.
— Хайде, опитай – прикани го Пол и извади ръце от джобовете си. – Хайде, опитай, филмова звездичке. Просто удари пръв, а аз ще те довърша.
— Достатъчно – прогърмя гласът на Мат Феръл, когато сграбчи Зак за рамото. – Ричардсън, петте минути изтекоха. О'Хара, изпрати господин Ричардсън до вратата.
Джо О'Хара моментално се появи на вратата, зад която беше подслушвал.
— По дяволите, тъкмо взе да става интересно! – Изгледа Пол Ричардсън с уважение и галантно му посочи вратата. – Никога не съм срещал човек на закона, който да носи костюм и да е готов да пренебрегне значката си, за да използва юмруците си. Позволете ми да ви изпратя до колата.
Шегата му не успя да намали напрежението.
— Мисля, че е по-добре да тръгваме – каза Мат.
— А аз мисля – възрази Мередит и двамата мъже я изгледаха изненадано, – че трябва да изчакаме, докато Зак прегледа доказателствата в този плик. Също така смятам, че е време да ти кажа мнението си. Не се съмнявам, че Джули много те обичаше. Вярвам и на всичко казано от Ричардсън.
— Ако смяташ така, Мередит – изрече остро Зак, – тогава предлагам да вземеш „доказателствата” със себе си и да ги разгледаш сама. После можеш да ги изгориш.
Лицето на Мат пребледня от ярост.
— Давам ти пет секунди да се извиниш на жена ми.
— Нужни са ми само две – отвърна той и Мередит се усмихна. Потърси ръката й и се усмихна. – Съжалявам за тона, Мередит Беше непростимо грубо.
— Не непростимо – отвърна тя, без да откъсва поглед от очите му, сякаш търсеше нещо. – Все пак ще се възползвам от предложението ти и ще взема този плик, ако не възразяваш.
— Добре – съгласи се, като ги наблюдаваше да се отдалечават, удивен от близостта им. Неотдавна Зак си бе представял, че той и Джули… Ядосан, че е допуснал да мисли за нея, отиде до прозорците и дръпна завесите. Не беше сигурен кое мрази повече – нейното предателство или собствената си наивност. Беше го накарала на трийсет и пет години да излива сърцето си в сълзливи любовни писма и да гледа снимката й с часове, без да се смята рискът, на който се беше подложил, за да й купи подходящия сватбен пръстен от най-скъпата бижутерия в Южна Америка. Срамът и отвращението от поведението му почти надделяваха над унижението да бъде пребит на колене пред очите на половината свят. Тя беше виновна и за това. И всеки, който имаше телевизор в къщата си, го знаеше. Всички знаеха, че е бил толкова сляпо, безумно влюбен в някаква си провинциална учителка, че е рискувал живота си заради нея.