— Обичам те.
Раменете й се тресяха от риданията и тя яростно го притискаше към себе си.
Херман Хекелман намигна на Флоси и извика:
— Репетицията свърши, приятели!
После натисна ключовете за лампите и потопи целия салон в непрогледна тъмнина.
Докато открият ключовете, Зак и Джули бяха изчезнали.
ШЕСТДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Джули влезе във всекидневната и включи лампите, но когато Зак хвана ръката й, тя безмълвно се притисна в обятията му, като го целуваше в неизказаното си отчаяние, което и самият той чувстваше. Тя го привлече към себе си, притиснала меките си устни в неговите. Ръцете й се плъзгаха по тялото му. Той я придърпа още по-близо, устните му обгръщаха нейните, ръцете му жадно си припомняха обичните за него форми.
Резкият телефонен звън накара и двамата да подскочат и тя протегна треперещата си ръка към слушалката.
Зак я наблюдаваше, после се усмихна, когато Джули срамежливо наведе глава, защото той започна да съблича сакото си.
— Да, вярно е, госпожа Адълсон, наистина е тук. – Постоя заслушана за известно време и после добави: – Не знам. Ще го попитам.
Закри слушалката с ръка и с безпомощен поглед попита:
— Кметът и госпожа Адълсон искат да знаят дали ти… ние… сме свободни да вечеряме с тях.
Зак свали вратовръзката си и започна да разкопчава ризата си, като бавно поклати отрицателно глава – наблюдаваше руменината, която обагри страните й – беше схванала безпогрешно какво има предвид.
— Страхувам се, че трябва да ви откажем. Не, не съм сигурна какви са плановете му. Да, ще го попитам и ще ви уведомя.
Джули затвори телефона, после бързо го изключи, пъхна апарата под възглавницата на дивана, изправи се и нервно потърка ръце в бедрата си. Хиляди въпроси се въртяха в ума й, докато го гледаше – съмнения, подозрения и надежди, но над всичко надделяваше чувството за някаква щастлива нереалност. Наистина ли стоеше тук, във всекидневната й, очите му – нежни, развеселени, омагьосващи.
— Не мога да повярвам, че си тук – прошепна тя. – Само преди няколко часа всичко изглеждаше толкова…
— Празно? – помогна й той, гласът му – дълбок и покоряващ – глас, който тя жадуваше да чуе отново. – И безсмислено?
Той тръгна към нея. Джули кимна.
— И безнадеждно, Зак. Аз… аз трябва да ти обясня толкова много неща, ако ми позволиш. Но… – думите й останаха недоизказани, тъй като той я пое в обятията си. Погали лицето му с разтреперани пръсти. – Господи, толкова ми липсваше!
Зак впи устни в нейните. Издърпа шала и зарови пръсти в косата й, а тя обви ръце около него и отговори на страстта му с онази дива, невероятно възбуждаща жар, която го преследваше в сънищата му в Южна Америка и го караше да се събужда в затвора плувнал в пот. Той едва се откъсна от нея.
— Покажи ми къщата си. – Всъщност имаше предвид да му покаже спалнята си.
Тя кимна, разбрала безпогрешно желанието му, и го поведе право натам, накъдето той искаше. Зак пристъпи прага и когато видя белите плетени мебели, буйните растения в саксии и белите дипли по покривката на леглото и тоалетната масичка, застина. Стаята беше същата като в представите му. Джули нерешително попита:
— Харесва ли ти?
— Точно такава си я представях, когато…
Тя огледа напрегнатия израз на лицето му и довърши:
— Когато лежеше на леглото в лодката и си представяше мен в тази стая, защото аз те помолих да го направиш. Когато – продължи с нараняваща честност – все още вярваше, че ще дойда при теб… когато все още вярваше, че никога няма да ти поставя клопка или да те предам на ФБР и да ги оставя да те пребият и да те върнат в затвора.
Той я гледаше, лека усмивка се появи на устните му.
— Когато всичко беше така, както казваш.
Тя се отпусна на леглото с обърнато към него лице, очите й – искрени и питащи.
— Искаш ли да полежим тук за известно време и първо да поговорим?
Зак се поколеба. От една страна, жадуваше да остави миналото назад и да се отдаде на настоящето – да я люби на това бяло, дантелено, покрито с балдахин девическо легло, което изглеждаше ужасно възбуждащо, когато тя лежеше на него. От друга страна, тя беше твърде разстроена и нямаше да започнат добре, ако не си изясняха миналото.
— Добре – съгласи се.
Джули натрупа куп възглавници на таблата на леглото за двамата и той обгърна раменете й веднага щом тя се отпусна до него. Сгуши се в него, положи ръка на гърдите му и той си припомни утрините, прекарани в леглото в Колорадо, когато стояха прегърнати по този начин, и се усмихна.