— Ще отговориш ли на въпроса ми?
— Да – въздъхна той. – Ако си спомняш, в писмото си изрично подчертах, че ще й пиша, преди да те изпратя при нея с нашето бебе. Всъщност щях да пиша първо на Фостър, не на нея.
— На Фостър? Имаш предвид стария иконом?
Зак кимна.
— С дядо го помолихме да запази тайната, но той знае какво всъщност се случи. Той беше в коридора, когато се чу изстрелът от стаята на Джъстин и ме видя да тичам натам. Щях да помоля Фостър да разкрие истината на господарката си.
— Тя ти е баба, Зак. Спри да избягваш да я наричаш така.
— Тя е мъртва за мен.
— Никой не получава втори шанс от теб, така ли?
— Така – неумолимо отсече.
— Освен мен.
— Освен теб.
— Колко шансове имам?
— А от колко имаш нужда?
— Страхувам се, че ще ми трябват доста – каза Джули с такава силна въздишка, че Зак избухна в смях и я придърпа в обятията си. Когато я пусна, забеляза тънката сребърна верижка, която леко се подаваше от яката й.
— Какво е това?
— Кое?
— Това – отвърна той, като провря пръст под верижката.
Уплашена, че пръстенът може да му напомни за грозната сцена в Мексико Сити, бързо постави ръка на гърдите си и покри пръстена.
— Моля те, остави това.
Зак присви очи и почувства как подозрението отново се надига в него, предизвикано отчасти от объркването й.
— Какво е това? Подарък от стар приятел?
— Нещо такова. Няма да го нося вече.
— Нека да го видя.
— Не.
— Един мъж има право да знае нещо за вкуса на предшествениците си.
— Вкусът му е чудесен! Ще го одобриш. Остави го.
— Джули – заплашително каза той, – ти си долна лъжкиня. Какво има на верижката?
Отстрани ръцете й и дръпна верижката. Годежният му пръстен се озова в ръката му, диамантите хвърляха отблясъци.
Трогнат, той я прегърна.
— Защо се страхуваше, че ще го видя?
— Страхувах се, че ще ти напомни за Мексико Сити. Мисля, че никога няма да мога да забравя погледа ти, преди да разбереш, че не съм ги довела случайно… – Гласът й затрепери. – И промяната на лицето ти, когато разбра, че е клопка. Знам, че няма да мога. Никога. Винаги ще се страхувам от този поглед.
— Нека приключим с всичко това.
— Какво? – Паниката вече я беше обхванала. – Къде отиваш?
— Имаш ли видеокасетофон?
Страхът й отстъпи място на объркване.
— В хола.
ШЕСТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Какво правиш? – попита, когато Зак седна до нея. Той я прегърна и тихо каза:
— Това е видеокасетата, която вече гледах няколко пъти днес. ФБР са я конфискували от някого, на нея сме ние в Мек…
— Не искам да гледам! Не тази вечер! Не искам никога да видя отново това!
— Ще го гледаме заедно, Джули. Ти и аз. След това случилото се никога повече няма да застава между нас или да ни причинява болка и ти няма да се страхуваш повече.
— Не ме карай да гледам това! – Затрепери, когато някакви хора закрещяха на летището. – Не мога да го понеса!
— Погледни към екрана – неумолимо настоя той. – И двамата бяхме там, но до днес не знаех какво си правила, докато ме арестуваха, и имам чувството, че и ти не си спомняш много ясно.
— Напротив, спомням си! Спомням си точно какво правеха с теб. Спомням си, че беше заради мен!
Обърна лицето й към екрана.
— Наблюдавай себе си, не мен и ще видиш това, което видях аз – една жена, която страда повече от мен. – Гласът му беше изпълнен с болка и нежност. – Джули – прошепна, – виж себе си, миличка. Това беше просто един пръстен, парче метал и няколко камъка. Но виж колко много значи той за теб.
— Това беше годежният пръстен, който си избрал за мен! Затова плачех.
— Наистина ли? – лекичко я подразни той. – Мислех, че плачеш, защото диамантите са твърде малки.
Тя зяпна от почуда, после избухна в смях, като се мъчеше да задържи сълзите си.
— А сега, виж това – каза й с усмивка. – Любимата ми част. Гледай какво правиш с Хадли в дясната част на екрана. Дяволски добър удар имате, госпожице.
— Всъщност тази част не си я спомням добре.
— Обзалагам се обаче, че Хадли много добре си спомня следващата. – Докато Ричардсън се опитва да те издърпа, тъй като не можеш да достигнеш Хадли, ти…
— Ритнах го!
— Право между краката – гордо изрече Зак и се засмя, когато Хадли се преви от болка. – Имаш ли представа колко много мъже умират от желание да направят това? Ще направя този мръсник на пух и прах, но по съдебен път. Имам среща по-следващата седмица с Тексаската комисия по криминално право. Когато свърша с него, той ще се озове в една от собствените си килии.
— Внимавай, той е като дявола!
— А ти – сериозно каза Зак, като повдигна брадичката й, – ти си ангел. Имаш ли представа как се чувствах всеки път като те гледах на този видеозапис? – Тя поклати глава и той продължи: – Чувствах се обичан. Всеотдайно и безусловно обичан. Дори когато си смятала, че съм убиец, ти пак си се борила и си плакала за мен. – Той се наведе и прошепна: – Никога не съм срещал по-смела жена от теб… Жена, изпълнена с толкова любов, която да даде… – Ръцете му се плъзнаха под ризата й. – Искам всичко това, миличка – прошепна, – всичко… сега…