В този миг дочу, че някой блъска по вратата. Като проклинаше, Зак се изправи с намерението да я отведе в спалнята, и протегна ръка.
— Джули! – чу се гласът на Тед, придружен от нови удари по вратата.
— Брат ми!
— Не можеш ли да му кажеш да дойде утре?
Гласът на Тед долетя отново:
— Отвори вратата за свое добро. Знам, че сте вътре. По-добре да видя какво иска той.
Тя поклати глава и бързо пооправи разрошената си коса.
— Ще чакам в кухнята – каза Зак, като прокара пръсти през косата си.
— Но аз искам да те запозная с него, щом е дошъл.
— Искаш да ме запознаеш с него сега? – Той погледна многозначително надолу и после към нея. – В това състояние?
— Всъщност – отвърна тя, като силно се изчерви – по-добре да почакаш в кухнята.
Отвори вратата точно преди Тед отново да позвъни. Той я огледа от глава до пети с разбиране и усмивка.
— Съжалявам, че се натрапвам. Къде е Бенедикт?
— В кухнята.
— Обзалагам се, че е там – засмя се брат й.
— Какво искаш – каза тя, едновременно ядосана и радостна, тъй като със закъснение осъзнаваше, че именно той е дал писмото й на Пол.
— По-добре да го чуете и двамата.
Зак пиеше чаша вода, когато Джули го повика.
— Зак, това е брат ми Тед.
Стреснат от бързата им поява, той се обърна и погледът му попадна върху още едно познато лице. Тед кимна.
— Прав сте. Бях в Мексико Сити с Джули.
Зак протегна ръка.
— Радвам се да се запозная с вас при по-добри обстоятелства.
— Но не и точно в този момент – пошегува се Тед и Бенедикт незабавно почувства симпатия към по-младия от него мъж.
— Ако бях на ваше място – продължи с усмивка, – щях да пийна нещо по-силно от вода. – Хвърли поглед към обърканата Джули и обясни: – Татко иска да ви види. Вкъщи. Незабавно.
— И защо е толкова нетърпелив – попита тя.
Брат й повдигна вежди и погледна към Зак.
— Можете ли да предположите защо бащата на Джули е малко… как да го кажем… защо е толкова настоятелен да поговори с вас предвид ненадейното ви пристигане в града?
Зак отново напълни чашата.
— Мисля, че имам представа.
— Джули – нареди Тед през смях, – иди да се срешеш и се опитай да не изглеждаш толкова., а-а… толкова очарователно разрошена. Ще се обадя на татко и ще му кажа, че скоро пристигаме.
Тя се обърна и се отправи към стаята си, като извика през рамо, че телефонът в хола е откачен. Когато младият мъж се върна в кухнята след проведения разговор, Зак вече беше в банята и се бръснеше. Няколко минути по-късно се появи в кухнята сресан и преоблечен в чиста риза. Тед вдигна глава – търсеше нещо, като отваряше подред кухненските шкафове.
— Предполагам, че не знаете къде Джули е сложила водката този път?
— Този път? .
— Джули има много странен навик. Когато нещо я тревожи, тя пренарежда вещите… тоест може да се каже, че ги подрежда.
— Знам – усмихна се Зак.
— Тогава няма да се изненадате – продължи брат й, като отвори хладилника в безуспешния си опит да открие алкохола – от факта, че откакто сте излезли от затвора, тя подреди всеки гардероб и шкаф, всяко чекмедже в къщата си и пребоядиса гаража. Два пъти. Погледнете този хладилник. Ще забележите, че бутилките и бурканите са подредени по височина отляво надясно. На другия рафт – обратно, отдясно наляво за по-красиво. Миналата седмица всичко беше подредено по цвят. Заслужаваше си да се види.
— Обзалагам се, че е така.
— Това обаче е нищо. Погледнете тук. – Тед отвори един от шкафовете, пълен с консерви и кутии, подредени по рафтовете.
— Подредила е хранителните си продукти по азбучен ред.
— Какво е направила?
— Погледнете сам.
— Аспержи, брашно – четеше Зак и не можеше да повярва на очите си, – желатин, карфиол, боб… Сбъркала е боба.
— Не съм – обади се Джули. Двамата мъже се обърнаха към нея развеселени и учудени. – Бобът е на Ф.
— На Ф? – Зак безуспешно се бореше с напиращия смях.
— На Ф, като „фасул” – информира го тя.
Той се засмя и я прегърна.
— Къде е водката? – прошепна в ухото й. – Тед я търси.
Тя се усмихна.
— Водката е зад аспержите.
— Какво, по дяволите, прави там? – попита брат й, като разбута зеленчуците, за да я извади.