— Тя е на А – за алкохол – отбеляза Зак. – Напълно естествено.
— Напълно естествено – потвърди Джули.
— Твърде жалко, че нямаме време да я изпием – каза Тед.
— Аз изобщо не искам – отвърна Бенедикт.
— Ще съжалявате.
Полицейската кола на Тед ги чакаше до тротоара и той задържа вратата отворена, докато двамата се вмъкнат на задната седалка. Зак неохотно последва Джули. Лицето му се смръщи.
— Какво има? – попита тя. Долавяше най-малките промени в гласа и изражението му.
— Тази кола не е любимото ми средство за придвижване, това е всичко.
Очите й потъмняха от болка.
— Тед – каза тя, без да откъсва очи от лицето на Зак, – трябваше да вземеш блейзъра на Карл. Зак мисли… че повече го бива.
И двамата мъже се засмяха.
ШЕСТДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Петнайсет минути по-късно на Зак вече не му беше до смях. Седеше срещу бащата на Джули в малкия му кабинет и пастор Матисън здравата го хокаше, докато ядосано крачеше напред-назад. Беше очаквал порицанието, дори го прие като заслужено, но смяташе баща й за дребен, благ човек, който ще му прочете монотонна лекция на тема божиите заповеди, нарушени от Зак. Изненада се, когато видя високия, суров мъж, способен да поднесе такава унищожителна, красноречиво убедителна тирада.
— Не мога да оправдая или да простя нищо от стореното от теб! Нищо! – най-сетне приключи Джим Матисън, като се настани на – стола с изтъркана кожа зад бюрото си. – Ако не бях пастор, щях да се бия с теб. Изкушавам се да го направя! Защото заради теб дъщеря ми беше подложена на страх, на публично презрение! Ти й разби сърцето! Ти си я прелъстил в Колорадо и дяволски добре ми е известно, че си го направил! Отричаш ли го?
Това беше лудост, но в този момент Зак беше изцяло възхитен от този мъж. Беше баща, какъвто беше мечтал да има и какъвто искаше да бъде някой ден – дълбоко загрижен родител с непоклатими принципи, честен, почтен човек, който очакваше същото от хората около себе си. Той искаше Зак да се чувства засрамен. И беше успял да го постигне.
— Отричащ ли, че си съблазнил дъщеря ми? – ядосано повтори той.
— Не.
— И после си я отпратил, за да се изправи пред медиите и да те защитава пред целия свят! След цялото това малодушие и безотговорност как изобщо се осмеляваш да погледнеш нея и мен в очите?
— В интерес на истината това, че я отпратих, беше единствената ми достойна постъпка – защити се Зак.
— Продължавай, искам да чуя твоето мнение по този въпрос.
— Знаех, че Джули е влюбена в мен. Отказах да я взема със себе си в Южна Америка и я изпратих обратно вкъщи за нейно добро, не за свое.
— Почтените ти намерения обаче очевидно бързо са се изпарили! Няколко седмици по-късно си направил план как да я вземеш при себе си!
— Мислех, че е бременна. Не исках да прави аборт или да се подлага на унижението да роди извънбрачно дете в малък град.
— Ако се беше постарал да запазиш приличие и да въздържиш похотта си в Колорадо, щеше да си спестиш тревогите за това, дали е бременна. Така ли е?
Разкъсван между яда, неудобството си и удивлението от презрителното, библейско значение на думата „похот”, Зак вдигна вежди и го погледна.
— Ще ти бъда благодарен за учтив отговор, млади човече.
— Мисля, че отговорът е очевиден.
— А на всичкото отгоре сега най-безцеремонно пристигаш в града с частния си самолет. И защо? За да разбиеш сърцето й! Чел съм, гледал съм и съм слушал много неща за теб, преди да отидеш в затвора и след като излезе, за да знам, че водиш в Калифорния разгулен, повърхностен, аморален живот, че се снимаш в мръсни филми. С какво ще обясниш това?
— Никога през живота си не съм снимал мръсен филм – отвърна Зак, като мълчаливо призна останалите обвинения.
Джим Матисън едва не се усмихна.
— Поне не си лъжец. Известно ли ти е, че Пол Ричардсън е влюбен в нея? Поиска благословията ми. Той е добър, почтен човек с принципи, и иска жена за цял живот, не само до момента, в който се появи някоя руса хубавица и му завърти главата. Иска деца. Беше готов на саможертви заради нея – дори до степен да дойде при теб в Калифорния. Произхожда от добро, любящо семейство като Джули. Двамата щяха да се разбират чудесно. Какво ще отговориш?
Зак осъзна, че Матисън просто използва Ричардсън, за да го принуди да види недостатъците си като бъдещ съпруг на Джули. Също така беше успял преднамерено и хитро да го докара до положение, в което или трябваше да постави картите си на масата, или да се откаже и да си тръгне. Възхищението му към този мъж нарасна.
— Искам да кажа следното – започна той, – Ричардсън може да е светец и може да е влюбен в нея, но и аз я обичам. Още повече, че и Джули ме обича. Не се интересувам от руси красавици, нито от червенокоси – интересува ме само тя. Завинаги. Аз също искам деца, веднага щом Джули е готова. Готов съм да направя всякакъв компромис заради нея, когато е необходимо. Не мога да променя предишния си начин на живот, но мога да променя живота си отсега нататък. Не мога да направя нищо по въпроса за семейството си, мога само да я оставя да ме научи какво трябва да бъде семейството. Ако не мога да получа благословията ви, поне бих желал да получа неохотното ви съгласие.