— Не съм чул да споменаваш думата женитба.
Зак се усмихна.
— Мислех, че въпросът е ясен.
— За кого? Приела ли е Джули да се омъжи за теб, попитал ли си я?
— Не остана време да я попитам.
— Дори и през времето, в което телефонът беше изключен? Или си бил твърде зает да я убеждаваш да започнете да създавате семейството, което каза, че искаш?
Зак усети, че се изчервява като ученик.
— Струва ми се – продължи Матисън, – че имаш невярна представа за това, какво е правилно и почтено.
— Възнамерявах тази вечер да я попитам дали ще се омъжи за мен. Всъщност мислех си, че можем да спрем на езерото Тахо по пътя за Калифорния и да се оженим там.
— Какво си мислел?! Та вие се познавате само от седмица, вече сте се любили и сега искаш от нея да зареже всичко и да тръгне с теб и после да се ожените с някаква си безлична гражданска церемония. Тя си има работа, семейство и хора, с които да се съобразява. В това ли се изразява чувството ти за справедливост и ред? Очаквах повече след казаното от теб преди малко!
— Не ви разбирам. Какво очаквате от мен?
— Очаквам да се държиш като джентълмен, да направиш няколко компромиса. Накратко, очаквам бъдещият съпруг на Джули да прекара известно време тук с нея, да я опознае, да се отнася към нея с почит и уважение, както Бог е казал да се отнасяме с жените си, и после да я помоли да се омъжи за него. И ако предположим, че тя се съгласи, трябва да се сгодите и след известно време да се ожените. Меденият месец – неумолимо приключи той – е след сватбата. Ако си склонен да приемеш тези жертви, тогава и само тогава ще получиш благословията ми. И само тогава ще се съглася да ви венчая, което между другото съм сигурен, че е единственият начин Джули да бъде истински щастлива. Ясно ли се изразих?
Зак се намръщи.
— Напълно.
Джим Матисън забеляза смръщването му и отново го нападна:
— Ако тези жертви, засягащи личното ти удобство и физическите ти желания са твърде скъпи за теб…
— Не съм казал подобно нещо.
— Добре, Зак – каза той, като за пръв път го нарече по име. С неочаквано топла, почти бащинска усмивка добави: – В такъв случай всичко е уредено.
— Не всичко. Съгласен съм да остана в града, доколкото имам възможност, но не виждам смисъл Джули и аз „да се опознаваме”, преди да я помоля да се омъжи за мен. Ще й направя предложение веднага. Ако се съгласи, доколкото знам, вече сме сгодени.
— Сгодени сте, когато поставиш пръстен на ръката й. Тук се спазват традициите, млади човече. Както и въздържанието преди първата брачна нощ. Придават особено и продължително значение на самото събитие.
— Добре – кисело изрече Зак.
Матисън се усмихна.
— Кога искаш да се венчаете?
— Колкото е възможно по-скоро. Най-много след две седмици. Ще поговоря с Джули.
Вратата на кабинета се отвори и всички се обърнаха. Пасторът изглеждаше доволен, Зак – объркан и раздразнен. Тед се засмя.
— Приел е! Има същия изумен, ядосан вид, с който всички излизат. Моят филмов герой! Да си кича стаята с негови плакати, а той да се окаже простосмъртен като нас в края на краищата, още един, с когото татко може да направи каквото си поиска. Затворът не успя да го пречупи, но татко успя.
Зак хвърли колеблив поглед към веселата групичка – Тед, Кетрин, Джули и госпожа Матисън, която му отправи покана да остане за току-що опечените бисквити.
— Не, благодаря ви, госпожо Матисън. Късно е, по-добре да си намеря хотел и да се регистрирам.
Тя хвърли въпросителен поглед към съпруга си, който се усмихна и кимна, после каза:
— Много ще се радваме, ако приемеш поканата ни да отседнеш в дома ни.
Зак си помисли за множеството телефонни обаждания, които трябваше да проведе или получи по време на престоя си в Кийтън и за неудобствата, които щеше да им причини, и поклати глава.
— Благодаря за поканата, но ще бъде по-добре да отседна в хотел. Той не забеляза неспокойния поглед, който му хвърли Джули.
Нямаше търпение да си тръгне, да поръча шампанско, да я вземе в обятията си и да й направи предложението в нужната обстановка и официалност.