Обърна се, влезе в спалнята, извади куфарите на Рейчъл от гардероба и натъпка всичките й дрехи в тях, след това вдигна телефона.
— Изпратете носач в главния апартамент – нареди той на администратора.
Няколко минути по-късно, когато носачът пристигна, Зак му подаде куфарите.
— Занесете ги в апартамента на господин Остин.
От този момент нататък, ако Рейчъл се върнеше и започнеше да го умолява да я приеме отново, дори да успееше някак си да го убеди, че не е знаела какво върши, щеше да бъде твърде късно. Защото тя вече беше мъртва за него. Мъртва като баба му, която някога беше обичал, мъртва като брат му и сестра му.
ПЕТА ГЛАВА
Като си наложи да забрави всичко, случило се предната вечер, Зак седна под едно дърво, откъдето можеше да наблюдава какво става наоколо, без някой да го вижда. Видя Рейчъл да влиза в караваната на Тони Остин. Сутрешните новини бяха изпъстрени със сензационни подробности около случилото се в апартамента и боя, който беше последвал: Подробностите несъмнено бяха предоставени от гостите на хотела, станали свидетели на скандала. В момента журналистите бяха обкръжили снимачната площадка и хората от охраната се опитваха да ги задържат. Той нямаше намерение да им дава изявления. Изпитваше студено безразличие както към представителите на пресата, така и към новината, че адвокатите на Рейчъл в Лос Анджелис са поискали развод. Единственото, което все още го дразнеше, беше мисълта, че трябва да режисира една гореща, бурна и чувствена сцена с Рейчъл и Тони. Той не знаеше как ще я понесе, особено пред очите на целия екип.
Зак се намръщи и се запита защо напоследък животът беше започнал да му се струва толкова безсмислен. А невинаги се беше чувствал така.
Когато пристигна в Лос Анджелис с камиона на Чарли Мърдок, трябваше да се бори за оцеляването си. Работата, която започна в склада за декори на „Емпайър Студиос”, му изглеждаше изключително постижение. Месец по-късно режисьорът, който снимаше евтин гангстерски филм, реши, че му е необходим още един младеж за общите сцени, и се спря на Зак. Ролята му беше да стои облегнат на тухлена стена, със суров израз на лицето. Допълнителните пари, които изкара през този ден, бяха като дар Божи. След няколко дни режисьорът го повика:
— Зак, моето момче, притежаваш едно качество, което ние наричаме присъствие. Фотогеничен си. Във филма се появяваш като съвременен Джеймс Дийн, само дето си по-висок и по-хубав от него. Ти направо обсеби сцената, ей тъй, както си седиш там. Ако можеш да играеш, ще те взема в уестърна, който ще снимаме.
Зак бе въодушевен не толкова от перспективата да играе във филм, колкото от парите, които му предлагаха. Затова се научи да играе.
Актьорското майсторство не беше чак толкова трудно за него. Една от ролите беше репетирал с години, докато живееше при баба си – преструваше се, че нищо не може да го засегне. Друга роля беше целта, към която непрекъснато се стремеше – да докаже на баба си и на всеки друг в Риджмонт, че може да се справи сам и дори да стане известен. За да постигне тази цел, беше готов на всичко, независимо колко щеше да му коства.
Риджмонт беше малък град и Зак беше сигурен, че подробностите около позорното му заминаване са били известни на всички веднага щом напусна къщата на баба си. Когато първите му два филма се появиха на екрана, той изчете всеки ред от писмата на почитателите си с надеждата, че някой познат се е сетил за него. Но дори и да беше така, никой не си направи труда да му пише.
Първоначално мечтаеше да се завърне в Риджмонт с достатъчно пари, за да купи заводите „Станхоуп” и да ги управлява, но когато стана на двайсет и пет години, осъзна, че това няма да промени нищо.
Вече беше спечелил един „Оскар” и завършил университета в Южна Калифорния. Всички гледаха на него като на истинско чудо и го наричаха „легендата на успеха”. Можеше да избира ролите, имаше цяло състояние в банката и блестящо бъдеще.
Беше доказал на всички, че Закари Бенедикт може да се справи сам и дори да постигне нещо повече. Нямаше какво друго да желае или да доказва и липсата на цел го караше да се чувства ненужен. Затова започна да търси нови предизвикателства. Строеше имения, купуваше яхти, караше бързи коли, придружаваше красавици на блестящи приеми и после ги вкарваше в леглото си. Те нерядко му доставяха удоволствие, но той никога не се обвързваше емоционално. Зак се беше превърнал в завоевание – преследваха го само заради привилегията да преспят с него или заради влиянието и връзките, които имаше. Като всички суперзвезди и секссимволи, той беше жертва на собствения си успех. Не можеше да слезе от асансьора или да вечеря в ресторант, без да го заговорят възторжени почитатели. Жени тикаха в ръцете му ключове от хотелски стаи и подкупваха прислужниците да ги пуснат в апартамента му. Канеха го на неделни събирания в домовете си и се измъкваха от брачните легла, за да се вмъкнат в неговото.