Тъй като вече не беше сигурен в себе си, предпочиташе да прекарват вечерите навън. Преди две вечери дори изпадна в положение да я целува на задния ред на местния киносалон, където знаеше, че нещата не могат да стигнат твърде далеч, а предишната вечер предложи да играят боулинг, където знаеше, че нещата изобщо не могат да стигнат доникъде.
— Не трябваше да обещавам на баща ти предбрачно въздържание. Това е остарял, безсмислен метод! Сигурен съм, че иска да ми го върне, задето те отвлякох. Този мъж е умен, но е садист! Откакто съм дал това обещание, само веднъж съм се чувствал добре – в църквата в неделя.
Джули не успя да сдържи усмивката си:
— Имаш ли представа защо само тогава?
— Имам съвсем ясна представа! През последната седмица само в този един час в църквата не съм имал ерекция.
Не за пръв път Зак споменаваше за споразумението с баща й, но беше толкова чувствителен по отношение на него, че Джули малко се страхуваше да му открие факта, че той не е единствената жертва. Беше много горд и по природа си беше прикрит човек.
— На трийсет и пет години съм – кисело я уведоми, – сравнително образован човек, със степен на интелигентност над средната и не само се чувствам като незадоволен, похотлив осемнайсетгодишен хлапак, а и се държа като такъв! Непрекъснато си вземам студени душове, майка ти сигурно си мисли, че съм развил мания за чистота. И съм станал раздразнителен. Какво ще правим тази вечер?
— Мислил ли си за успокоителното действие на преподреждането на кухненските шкафове? На мене винаги ми помага? Какво ще кажеш да ги подредим двамата?
Зак отвори уста, но телефонът иззвъня. Той сграбчи слушалката и си го изкара на човека от другата страна на линията.
— Какво, по дяволите, искате?
Сали Морисън, секретарката му, студено каза:
— Добър вечер, Зак. Радвам се да те чуя. Обаждам се да поговоря с Джули. Трябва да ми каже дали искаш поканите за сватбата да бъдат отнесени утре сутрин с лимузина или чрез куриер. Вече позвъних на щастливите петдесет избраници, които ще получат покани, за да имат възможност да пристигнат рано в неделя сутрин в Тексас. Никой не отказа. Мога ли да говоря с Джули сега?
Той извика:
— Джули, Сали иска да говори е теб.
— Ей сега идвам – отвърна тя. Влезе в хола, понесла списъка за сватбата, където отмяташе разните подробности, които винаги занимаваха жените в такива моменти. – Здравей, Сали – каза Джули с приятен, мек глас, който го накара да се почувства като себелюбив негодник, неспособен да овладее сексуалното си желание и да се държи като джентълмен. – Какво има? – Тя послуша за момент, после добави: – Ще го попитам.
Джули му се усмихна и това го накара да се почувства още по-зле.
— Сали иска да знае дали искаш поканите за хората от Калифорния да бъдат поднесени с лимузини, или да използваме куриерски услуги. Лимузините ще струват четири пъти повече.
— Лимузини – отвърна й.
— Лимузини – повтори тя на телефона.
Зак я загледа с възхищение. Въпреки огромното напрежение, на което бе подложена около подготовката на сватбата, Джули съумяваше да запази спокойствие. Рейчъл беше отделила месеци за приготовленията на сватбата им и бе похарчила четвърт милион долара от парите му. Макар да беше свикнала с напрегнатия живот, седмици наред до сватбата се държа като истеричка и гълташе успокоителни едно след друго.
Джули беше използвала само помощта на Кетрин и съветите на компетентните служители на Зак по телефона. В същото време продължи да работи, намери наематели за къщата си и нито веднъж не изгуби доброто си настроение. Тъй като цялото население на Кийтън се престараваше да накара Зак да се чувства удобно и тъй като Джули им беше толкова скъпа, взеха решение на следобедната церемония да присъстват само членове на семейството и близки приятели, а вечерта да поканят огромния кръг от познати на семейство Матисън. Празненството щеше да се проведе в парка. Той беше настоял да поканят шестстотин и петдесет души, а не тесен кръг от хора.
През дните, прекарани тук, се наслаждаваше на искрени взаимоотношения с почтени, практични хора, каквито не беше познавал до този момент. Въпреки оплакванията си с удоволствие вършеше обикновени неща. Харесваше му да танцува с Джули в ресторанта, където приятели се присъединяваха към тях, без да се натрапват. Харесваше му да ходи на кино с нея, да яде пуканки, да я целува на задната седалка и после да я изпраща до къщи. Игра билярд заедно с Тед и негови приятели в къщата на родителите на Кетрин. Джули, Кетрин и останалите съпруги носеха храна и подкрепяха мъжете си, а накрая той имаше възможността да наблюдава с удивление как Джули побеждава мъжа-победител.