Някак си тя успяваше да се справя с всичко това. Единственото, което я накара да се замисли, беше изборът на сватбената й рокля и роклите на Кетрин, Сара и Мередит, които щяха да бъдат шаферки. Мередит доброволно се беше нагърбила с разрешението на проблема, когато Джули й позвъни, за да я покани. Тя разполагаше със снимки на модели на булчински и шаферски рокли, които се продават в „Банкрофт”. Каталогът пристигна за една нощ по пощата. Джули се бе спряла на три възможности, които на следващия ден бяха взети от Чикаго от частния пилот на Феръл и бяха донесени в Кийтън. Рейчъл беше размишлявала със седмици над избора си на сватбена рокля. На Джули, Кетрин и Сара изборът на рокли отне два часа. Избраните модели бяха занесени на близначките Елдридж за леки промени.
През цялото това време единственият спор между тях възникна през нощта на годежа и причината беше упоритото настояване на Зак да поеме всички разходи по сватбата. В края на краищата въпросът беше уреден на четири очи между него и бащата на Джули, който за щастие нямаше никаква представа за цените на сватбените рокли от „Банкрофт”, на самолетното гориво, което Зак трябваше да плати на Мат, и на доста други неща. Младият мъж позволи на пастора да участва с две хиляди долара в сметките на сватбата.
Сега, като си припомняше всичко, което тя беше свършила през последната седмица, Зак се почувства виновен, пристъпи към Джули, издърпа списъка от ръцете й, целуна я по челото и нежно каза:
— Ти си забележителна жена, мила. За съжаление ще се омъжиш за твърде похотлив, сприхав негодник, който ужасно те желае.
— Можеш да нарушиш обещанието си или да кажеш на баща ми, че разваляш споразумението.
— Няма да наруша проклетото си обещание!
Тя се засмя.
— Знам. Ще се разочаровам, ако го направиш.
— Може да се почувствам по-добре, ако знам, че това въздържание ти е неприятно.
Джули захвърли списъка и се изправи. Зак за пръв път осъзна, че тя или не понасяше приготовленията около сватбата и наложеното въздържание толкова спокойно, колкото той си мислеше, или неговото поведение я изнервяше. Или и трите заедно.
— Тази вечер е бейзболният мач, спомняш ли си? – сопна му се тя. – Ще играят отборът на детската лига, който аз тренирах цяла година, и съперниците им от Пърсвил. Ти се съгласи да бъдеш съдия на мача и всички с нетърпение го очакват. Нека да не спорим.
Три часа по-късно пред погледите на два детски отбора и препълнените с изумени родители пейки Зак си получи заслуженото за несправедливата си раздразнителност през седмицата спрямо претрупаната си с работа годеница.
Приведен зад хоума в края на седмия ининг, при пълни бази и равен резултат, Зак наблюдаваше как вторият батер от отбора на Джули затича към хоума.
— Аут! – извика той и вдигна високо ръка, за да го покаже.
За Джули, която стоеше на треньорската скамейка, този ход на Зак срещу нейния отбор не само че не й се хареса, но й се видя грешен и несправедлив.
— Да не си полудял? – изкрещя тя за удивление на Зак. – Той успя!
— Беше аут!
Тя постави ръце на кръста и ядосано отсече:
— Изкарваш си го на моя отбор заради сексуалната си незадоволеност и аз няма да търпя това!
Зак я погледна. Самият той вече започваше да се ядосва на тази несправедлива публично нанесена обида над неговото съдийско решение и спортсменство.
— Той беше аут! А сега си седни на пейката!
— Не беше! Толкова се стараеш да си обективен, че чак свириш срещу отбора ми!
— Той е аут и скоро и ти ще бъдеш, ако продължаващ в същия дух!
— Няма да посмееш да ме изкараш от играта!
Зак бавно се изправи.
— Правиш сцена! Сядай долу!
За негово учудване тя не се подчини.
— Вън от играта! – прогърмя гласът му и той вдигна ръка в недвусмислен жест, който показваше, че съдията гони треньора. Избухнаха освирквания, овации, викове и ръкопляскания, докато Джули гордо прекосяваше бейзболното поле.
Щеше да съжалява за това, осъзна Зак. Тя щеше да направи всичко възможно да съжалява.
Малкият Уили Дженкинс, изглежда, беше на същото мнение. Когато премина край него, той го предупреди с дрезгавия си глас:
— Здравата си загазил, Зак.
Отборът на Джули загуби с 3:4. Когато победените деца и техните родители се събраха в местния ресторант за вечеря, което, както разбра Зак, беше нещо обичайно, тя беше вече там и ги чакаше. Намери успокоителни и одобрителни думи за всяко момче, но нямаше какво да каже на годеника си, когато той се опита да й донесе нещо за пиене. Другите възрастни бяха склонни да забравят, че неговото съдийство стана причина за загубата на отбора и няколко от тях предложиха да го почерпят с бира, но Джули нарочно му обърна гръб и продължи да разговаря с Кетрин, Сара и няколко други приятелки.