Зак се оттегли на бара при Тед, Карл, Джон Грейсън и кмета Адълсон.
— Много лош ход от твоя страна по време на мача, Зак – ухили се Тед.
— Много лош – съгласи се и Карл.
— Много, много лош – повтори и кметът.
— Бях добър съдия – категорично отсече той.
— Съдийството ти може и да е било добро – каза Адълсон, – но ходът ти беше лош.
— По дяволите, мача – каза Зак по-ядосан, отколкото мислеше, че е, защото тя продължаваше да го пренебрегва. – Ако не може да понася топлината, да не стои близо до огъня.
По някаква причина изтърканата фраза накара и четиримата мъже да се залеят от смях.
Той не им обърна внимание. Гневът му бързо нарастваше, като си мислеше за абсурдното, възмутително, несправедливо положение, в което тя го поставяше. Имаше пълното право да я изведе от ресторанта, да й покаже закона и после да я отведе право в леглото си. Това с баща й не беше просто споразумение, това беше жестоко, дребнаво отмъщение от страна на някакъв си ловък, позоваващ се на Библията глупак…
Зак се дръпна от бара.
Ръката на Адълсон се стовари здраво върху рамото му и той бащински му каза;
— По-добре не го прави!
— Какво?
Тед се ухили на Зак.
— Вземи си нещо студено за пиене, изяж един хамбургер, после си иди вкъщи и вземи още един студен душ, но стой мирен още една седмица. Някой ден ще си спомняш със смях за всичко това.
— Не знам за какво, по дяволите, става дума.
— Става дума за „средството на Матисън за предбрачно нещастие”, както го наричаме тук в града – внимателно обясни Тед. – Това е съвсем добронамерен опит от страна на баща ми да възстанови напрежението и очакването на първата брачна нощ в един век, в който според него младоженците са лишени от магията й, защото са я консумирали предварително.
— Какво говорите, по дяволите?
— Говорим за теб, приятелю. Не Джули, а ти не можеш да понесеш „топлината”. Също като нас. Половината мъже от този град са влизали в същото споразумение и повечето от нас, тоест онези, които издържахме, свършихме по подобен начин – в кавги за дреболии с бъдещите си съпруги.
В другия край на ресторанта Джули погледна крадешком към Зак. Той улови погледа й. Лицето му беше невъзмутимо. Малкото останал в нея гняв се уталожи. Толкова го обичаше и толкова много неща бяха преживели заедно. Глупаво беше да си пилеят времето с тази абсурдна кавга. Тя стигна до Зак, кимна на останалите и пъхна ръце в джобовете на късите си панталони. Колебаеше се.
— Е? – меко каза Зак.
— Искам да поръчам нещо за ядене – отвърна тя.
Разочарован, че няма намерение да му се извини, той се огледа и кимна на сервитьорката.
— Сврака ли да поръчам, Зак? Или пита на помирението?
— Ти кое предпочиташ? – усмихна се той.
Джули погледна към сервитьорката, която неуспешно се опитваше да запази сериозно изражение на лицето си.
— По едно и от двете, Трейси.
Тя изчака жената да се поотдалечи и извика:
— И очила за рефера, Трейси.
Хората в ресторанта с облекчение си поеха дъх. Те се прибраха до къщата й пеша, хванати за ръце. Когато тя отвори предната врата и понечи да влезе вътре, Зак поклати глава и остана на верандата.
— Не ме изкушавай отново – подразни я. Устните му само докоснаха нейните и той понечи да я пусне, но ръцете й здраво обвиха врата му и тя го целуна жарко като извинение за случилото се. Зак изгуби битката и страстно отвърна на целувката, ръцете му неспокойно галеха гърдите й. После я притегли към трескавото си тяло, като продължи да я целува, докато и двамата пламнаха от възбуда.
Когато най-сетне откъсна устни от нейните, тя задържа ръцете си зад врата му и потърка буза о гърдите му – котенце с остри нокти, които преди малко бе показала. Джули вдигна очи и му се усмихна подканващо. Той неохотно поклати глава:
— Край на целувките, моя малка красива спортистке.
ШЕСТДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Докато вечеряха, Зак изпитваше чувството, че има нещо, което тревожи Джули и родителите й. Веднага след вечеря пасторът и госпожа Матисън заявиха, че ще посетят някакви приятели и побързаха да излязат. Джули отказа помощта му в кухнята, което също беше необичайно, така че той се върна в кабинета, размишлявайки за особеното им поведение. Когато тя се появи на прага половин час по-късно, той преглеждаше изпратените от адвоката му съдебни документи.