— Млъкни, Уили. Нямам представа за какво говориш.
— Батко ми каза, че условието е никакви целувки преди първата брачна нощ.
— Уф! – Момиченцето потрепери от отвращение и се отдръпна колкото се може по-далеч от него. – Целувки!
СЕДЕМДЕСЕТА ГЛАВА
Приемът в парка, който Зак донякъде очакваше да е доста непретенциозен, се оказа грижливо подготвен празник с трепкащи в дърветата светлини и маси, покрити с ленени покривки, отрупани с красиво приготвени ястия, които по вкус не отстъпваха на храните, които готвачите му можеха да приготвят.
Застанал до Мат Феръл, той наблюдаваше Патрик Суейзи да поема ръката на Джули, която до този момент танцуваше с Харисън Форд. Усмихна се при мисълта за смаяното й изражение – в началото на приема я беше представил на почти всичките й любими филмови звезди. След първоначалния шок тя успя да се овладее и с вродената си изисканост се справяше чудесно с известните гости, което го изпълваше с гордост
— Чудесно сватбено празненство, Зак – отбеляза Уорън Бийти, понесъл чиния с ордьоври. – Храната е фантастична. Какво е това все пак?
Той погледна в чинията.
— Ребра, приготвени на барбекю. Тексаска рецепта.
Когато те се отдалечиха, Зак погледна часовника си. После се огледа за Джули и я видя отново да танцува със Суейзи. Смееше се на казаното от него.
— Омаяла е всички – усмихна се Мат.
— Особено Суейзи – отбеляза младоженецът, като се опитваше да не забелязва колко силно я притиска.
Няколко минути по-късно приятелят му кимна към Мередит.
— Виж какво аз трябва да понеса – Костнър за трети път танцува с нея. Мередит е страстна негова почитателка.
— И той на нея, както изглежда. За щастие и Суейзи, и Костнър са женени. Мисля, че вече е време да обявя последния танц и да си тръгваме.
— Бързаш да започнеш медения си месец?
— Няма да повярваш колко бързам – пошегува се Зак. Стисна ръката на Мат, но не му благодари за годините вярно приятелство и за многото услуги. Благодарността му беше неизразима и двамата го разбираха.
Спря за миг пред оркестъра и тръгна да отърве жена си. Тя изостави Суейзи успокоително бързо, като се отпусна в прегръдката на Зак и се усмихна.
— Вече беше време да дойдеш да ме вземеш – нежно прошепна.
— Готова ли си да тръгваме?
Джули изгаряше от нетърпение да останат насаме. Кимна и понечи да тръгне, но той поклати глава и каза с дрезгав глас:
— Нека свърши песента.
— Каква песен?
Той само се усмихна многозначително, когато Фелисиано запя.
— Запали огъня в мен, Джули – дрезгаво й прошепна и я завъртя на дансинга.
Тя потъна в магията на очите му и на нежната му усмивка. Забравила за хората наоколо, младата жена се притисна до него, тялото й откликваше и на най-малките движения на неговото.
СЕДЕМДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Свита на дивана в разкошната самолетна кабина, Джули се взря в мастиленочерната тъмнина навън. Зак седеше срещу нея, протегнал крака, с разкопчан смокинг – изпълнен със задоволство и търпение.
Веднага щом напуснаха приема, той я отведе към самолета на Мат Феръл, без дори да й позволи да облече подходящи за пътуване дрехи. Но сега изглеждаше склонен да изчака да достигнат целта, която той отказа да назове, и да консумират брака си.
— Ще се чувствам ужасно глупаво да вляза в някой хотел облечена в тази рокля – каза тя.
— Наистина ли, скъпа!
Джули кимна.
— Ще успея да се преоблека за минута.
— Искам и двамата да сме облечени точно по този начин, когато пристигнем.
— Но защо?
— Ще разбереш.
— Понякога изобщо не те разбирам.
Но го разбра още щом слезе от самолета на малкото летище и се отправи към чакащата ги кола. Тя се взря в чернеещите се планини.
— Колорадо! – пое си дъх и потрепери от пронизващия нощен въздух. – В Колорадо сме, нали?
Изкачването по частния път към планинското убежище, в което бяха през онази бурна седмица, развълнува Джули. Пристъпи в къщата и се изправи пред красивите познати стаи, където бяха спорили, танцували и тя се беше влюбила в него. Докато Зак внесе, куфарите им и запали огъня в камината, тя отиде до прозореца и потърси навън мястото, където някога той беше направил снежното чудовище.
Той застана зад нея и я обгърна – можеха да видят отраженията си в прозореца отпред… висок младоженец, прегърнал своята булка. Погледите им се срещнаха и Зак забеляза сълзите, проблясващи в очите й.
— Защо плачеш? – нежно я попита, като докосна с устни шията й.
— Защото – прошепна тя, – защото ти си толкова съвършен!
— Съвършени сме заедно – прошепна той.
— Ще те направя щастлив. Кълна се!