Нейният съпруг я обърна към себе си и погали косата й.
— Ти ме направи щастлив още първата нощ, прекарана тук, когато седеше на дивана и критикуваше футболните правила, защото имало наказателно поле, но нямало свободно поле.
Тя лекичко се усмихна на думите му и забеляза, че огънят хвърля отблясъци върху венчалната халка на лявата му ръка. Притисна дланта му до лицето си и устните й докоснаха пръстена.
— Обичам те, Зак – прошепна. Обичам гласа ти, и докосването на ръцете ти, и усмивката ти. Искам да те даря с деца… и с живот пълен със смях… и искам да ти дам себе си.
Желанието буйно запулсира във вените му, подхранвано от седмиците въздържание, и той я притегли към себе си. Устните му се впиха в нейните с внезапно обхванало го нетърпение.
— Последвай съпруга си в леглото, мила!
„Съпруг Съпруга.” Думите бавно се въртяха в ума на Джули, нежни и сладостни, докато влизаше с него в спалнята, която някога споделяха. Той я притисна в прегръдките си и я потърси – любящ, нуждаещ се от нея. Тя му отвърна със страстно нетърпение, от което ръцете на Зак трепереха. Те се плъзгаха по тялото й, галеха я, след което силно притиснаха бедрата й към неговите. Джули отвърна на страстта му разпалваше я със секващи дъха му целувки и когато той най-сетне потъна дълбоко в нея, обгърна здраво раменете му и прошепна:
— Добре дошъл у дома, Зак.
Думите изтръгнаха нисък стон от гърдите му, обзе го неописуемо удоволствие, докато дивата красота на това, което правеха един с друг, ги накара да достигнат до разтърсващия оргазъм.
Прегърнати, те бавно изплуваха от унеса в същото това легло, където някога не виждаха бъдеще за двамата. Зак нежно галеше гърба й и мислеше за идващите години и за жената, която го обичаше, вярваше в него и го учеше да прощава. „Добре дошъл у дома”, беше казала тя.
За пръв път в живота си разбра какво означава да имаш свой дом и свое семейство. Джули беше неговият дом, неговото семейство.
ЕПИЛОГ
В частната стая на клиниката „Сайдър Синай”, заобиколена от разкошни рози, Джули притисна новородения си син до гърдите си. За пръв път от два дни насам вниманието й не беше заето с малкото същество, което двамата със Зак бяха създали.
Допреди няколко минути сестрите се бяха събрали в стаята й, за да гледат заедно с нея връчването на наградите на филмовата академия, но в момента бяха заети да пренасят бебетата на майките им и Джули изпита облекчение, че е сама. Наградата за най-добра главна мъжка роля щеше да бъде дадена след малко и въпреки че бе сигурна, че Зак ще я получи, тя не желаеше хора около себе си, когато оповестяват името на актьора.
— Виж, Ники – прошепна, като лекичко го обърна към телевизионния екран. – Там са твоите кръстници – господин и госпожа Феръл. И баща ти е до тях, въпреки че точно в момента камерата не го показва.
Никълъс Александър Бенедикт се почувства оскърбен от това, че го откъсват от майчината му гръд. Джули го нагласи внимателно, после телевизионният екран напълно погълна вниманието й.
Първият филм на Зак след сватбата им не само беше счупил рекорда по продажбите – „Последен антракт” беше номиниран в редица категории за радост на хората, които участваха в него. Тази вечер той обра всички награди. Зак беше спечелил „Оскар” за най-добър режисьор, както и всички останали членове на филмовия екип от оператори до звукорежисьори.
Зак бе пожелал да гледа с нея церемонията по награждаването. След като не успя да го разубеди по-друг начин, Джули заяви, че той трябва да присъства заради всички хора, работили върху „Последен антракт”.
В действителност съпругата му знаеше, че това е неговата звездна вечер, и беше твърдо убедена, че нито тя, нито бебето, нито Бог трябва да се намесват в нея.
Тази сутрин книгата, която Зак й беше позволил да напише с цел финансово подпомагане на програмата за ликвидиране неграмотността сред жените, най-сетне беше пристигнала в дома й. Въпреки че гореше от нетърпение да му я покаже и да получи мнението му, тя помоли Сали да й обещае, че няма да споменава пред Зак.
Сърцето й заби по-силно, когато на сцената излязоха Робърт Дювал и Мерил Стрийп и започнаха да четат номинациите за най-добра главна мъжка роля.
— Стискай палци, миличко – каза Джули. Целуна мъничкото юмруче на сина си, после кръстоса пръсти върху него за късмет.
— И номинираните – Робърт Дювал погледна нагоре към камерата – Кевин Костнър – за „Краят на дъгата”.
— Том Круз – за „Пътят към дома” – каза Мерил Стрийп.
— Кърт Ръсел – за „Изстрел в нощта”.
— Закари Бенедикт – за „Последен антракт”.