— Джак Никълсън – за „Миротворецът”.
Дювал протегна ръка, за да вземе плика, и Джули почувства, че ненадейно и необяснимо по врата й полазват тръпки.
— Наградата печели – той погледна листчето хартия в плика и широка усмивка се разля на устните му – Закари Бенедикт за „Последен антракт”.
Гръмнаха ръкопляскания и някои от присъстващите станаха на крака. Камерата се насочи към висок, тъмнокос мъж, облечен в смокинг, който бързо тръгна по пътеката към сцената, и Дювал добави:
— Наградата ще получи Матю Феръл от името на Зак…
И Джули внезапно осъзна причината за странната тръпка, полазила по врата й… Тя се облегна на възглавниците и каза, без да поглежда към вратата.
— Тук си, нали?
— Как позна – пошегува се Зак.
Тя се обърна и го видя бавно да приближава към нея – преметнал небрежно смокинга си, той държеше в лявата си ръка блестящата златна статуетка, която бе получил като награда за най-добра режисура.
— Трябваше да си там, за да си получиш наградата – напомни му тя. – Поздравления, скъпи.
Зак целуна жена си по устните и после по бузата.
— Намирам се точно там, където исках да бъда в този момент – нежно прошепна и докосна с устни шията й. – Единственото място, където исках да бъда.
— Ние с Ники много се гордеем с теб.
— Той спи – изрече развълнуван бащата. – Да го сложа ли в креватчето му?
— Можеш да опиташ – отвърна Джули, като внимателно му подаде заспалото бебе.
След като положи сина си в кошчето, Зак събу лъскавите си официални обувки, настани се на леглото до нея и я притегли по-близо до себе си.
— Благодаря ти, че ми роди син – прошепна. Погледът му попадна на книгата върху масичката до леглото.
— Какво четеш?
Докато пишеше книгата, Джули не пожела да я обсъжда с него. Зак беше взискателен професионалист и тя се страхуваше, че всяка негова критика или ще я обезсърчи, или ще я хвърли в паника. Но времето беше дошло и тя неспокойно пое дъх.
Това е моята книга. Сали ми я изпрати тази сутрин.
— Защо, за Бога, не си ми казала?
— Защото днес е твоят ден и не исках книгата или нещо друго да отвлича вниманието ти дори и за минута.
Развълнуван от дълбоката й загриженост, Зак вдигна книгата, обърна я и Джули наблюдаваше със смесица от напрежение и нетърпение първата му реакция към корицата.
— Красива е.
— Какво мислиш за заглавието?
— Нарекла си я „Съвършенство”.
Тя кимна.
— Харесва ми – каза с усмивка той. – Защо избра точно това заглавие?
— Това беше най-лесната част – прошепна тя, като вдигна очи към неговите. – Това е нашата история, но всъщност цялата книга е за теб.
Трогнат, той я грабна в обятията си, зарови пръсти в косата й и я притисна до себе си. Тя беше на негова страна, когато целият свят го беше белязал като лош, беше го желала, когато нямаше какво да й предложи, беше го научила да прощава. Радваше се на успехите му, подкрепяше го, когато беше прав, и упорито му се противопоставяше, когато грешеше. Тя промени живота му и го изпълни със смисъл, смях и любов. Тя му беше родила син.
— Не плачи, скъпи – прошепна Джули, учудена от сълзите му. – Притегли го още по-близо до себе си и се пошегува: – Още не си прочел книгата ми. Може да се окажа по-добър писател, отколкото си мислиш.
Думите й го накараха да се засмее.
КРАЙ
Judith McNaught – Perfect
Джудит Макнот – Опасна любов
Превод: Галина Костова, превод
Корица: Райна Дончева
Издател: СББ Медиа (2014)
Notes
[
←1
]
Първата поправка на Конституцията на САЩ засяга свободата на пресата. - Б. пр.