Въпреки че често се възползваше от многобройните благоприятни възможности, които му предоставяше славата, нещо в него въставаше срещу този повърхностен живот, срещу наркоманите, подлизурковците, себелюбците – всичко, заради което Холивуд изглеждаше като отходен канал за хора, – разбира се, дезинфекциран и напарфюмиран, за да не подразни обонянието на публиката.
Една сутрин се събуди с мисълта, че трябва да промени живота си. Беше отегчен от секса без чувства, изпълнен с досада от шумни събирания, до гуша му беше дошло от нервни актриси и амбициозни звездички и беше напълно отвратен от себе си. Започна да търси нов начин да запълни дните си, ново предизвикателство, по-висока цел. Актьорската игра вече лесно му се удаваше, така че реши да се насочи към режисурата. Би могъл да се провали като режисьор, но мисълта, че рискува репутацията си, го стимулираше. Зак се посвети на режисурата със същата решителност, с която преследваше и другите си цели. Ървин Левин, президентът на филмовото студио „Емпайър”, се опита да го разубеди, но в края на краищата се предаде.
Филмът, който му предостави да режисира, беше евтин трилър със заглавие „Кошмар”. Имаше две главни роли – едната женска, а другата за деветгодишно дете. Студиото настоя детската роля да изпълнява Емили Макданиелс, с която все още беше в договорни отношения. Емили беше бивша звезда сред децата-актьори. Изглеждаше на девет години, въпреки че беше на тринайсет, и имаше трапчинки на бузите като Шърли Темпъл. Филмовата й кариера залязваше, също като кариерата на зашеметяващата блондинка Рейчъл Евънс, която наеха за другата роля. В първите си филми Евънс беше играла само второстепенни роли.
Студиото пробута на Зак тези актриси, за да му покаже, че не режисурата, а актьорството е неговото призвание.
Зак знаеше, че всички очакват да се провали, но това не го разколеба. Преди да започнат снимките, той прекара седмици пред малкия киноекран в дома си, за да изгледа старите филми на Рейчъл и Емили. Разбра, че Евънс не е толкова бездарна, а миловидността на Емили, изчезнала с възрастта, е отстъпила място на очарование, което камерите улавяха, защото беше искрено. Зак насърчи двете жени и успя да постигне много по време на снимките. Решителността му да успее на всяка цена се предаде и на тях. Зак се ръководеше от чувството си за време и светлина, но най-вече от собствената си интуиция, и така успя да покаже най-доброто от Рейчъл и Емили.
Рейчъл ужасно се ядосваше от безбройните дубли, които я караше да прави, но когато й показа пробните снимки от първата седмица, тя го погледна с големите си зелени очи и меко каза:
— Благодаря, Зак. За пръв път изглеждам така, сякаш наистина мога да играя.
— И също така изглежда, че мога да режисирам – пошегува се той. Тя беше изумена.
— Искаш да кажеш, че си се съмнявал? Мислех, че си абсолютно сигурен в това, което правим.
„Всъщност откакто започнаха снимките, изгубих съня си – сподели той. За пръв път от години насам посмя да признае пред някого, че има съмнения относно онова, което върши, но този ден беше особен – вече беше сигурен, че има талант за режисьор. Още повече, че този новооткрит талант щеше да промени бъдещето и на Емили Макданиелс, когато критиците видят великолепната й игра в „Кошмар”. Зак толкова се привърза към момичето, че работата с него го накара да копнее за собствено дете. Като я наблюдаваше с колко обич се отнася към баща си, застанал на снимачната площадка, за да се грижи за нея, ненадейно осъзна, че иска да има свое семейство. Ето какво му липсваше в живота – съпруга и деца, за които да се бори и с които да споделя успехите си.
С Рейчъл отпразнуваха приключването на снимките с късна вечеря, сервирана от домашния му прислужник. Искреността, зародила се у тях още когато споделиха личните си съмнения в собствените си способности, се превърна в близост, която от страна на Зак бе и неочаквана, и лечебна. Настанили се удобно във всекидневната на една от къщите му – разположена на тихоокеанското крайбрежие, пред двуетажната стъклена стена, от която се виждаше океанът, те разговаряха с часове, като избягваха темата за киното. Това бе добре дошло за Зак, разочарован от срещи с актриси, които не говореха за друго. Свършиха в леглото, където дадоха воля на въображението си и изпитаха огромно удоволствие.