Страстта на Рейчъл му се стори искрена, а не просто отплата за това, че й беше помогнал да изглежда добре във филма, и това също му хареса. Всъщност, докато бяха в леглото, беше напълно задоволен от всичко – от снимките, от чувствеността на младата жена, от интелигентността, от чувството й за хумор.
Тя се повдигна на лакти:
— Зак, какво наистина искаш от живота си? Ама наистина?
Той не отговори веднага, може би защото се чувстваше уморен да изглежда съвършен и доволен от живота в очите на хората. Каза с лека усмивка:
— Малка къща в прерията.
— Моля? Искаш да кажеш, че искаш главната роля в продължението на филма „Малка къща в прерията”?
— Не точно. Искам да го изживея. Не е необходимо къщата да е в прерията. Може да бъде и ранчо.
Тя избухна в смях.
— Ранчо! Та ти мразиш коне и ненавиждаш говеда – всички знаят това. Томи Нютън ми го каза – имаше предвид асистент-режисьора на „Кошмар”. – Работил е още в първия ти уестърн – онзи, в който Мишел Пфайфър играе ролята на приятелката ти. – Тя се усмихна и прокара пръст по устните му – Какво всъщност имаш против конете и кравите?
Той закачливо ухапа пръста й и отговори:
— Никога не вървят в правилната посока и хукват панически в грешната. Това се случи в първия ми филм – конете се обърнаха и се втурнаха право към нас.
— Мишел казва, че в този ден си спасил живота й.
— Наложи се. Бягах като луд към скалите, а конете бяха точно зад мен. Мишел стоеше на пътя ми. Трябваше да я взема, за да не ми пречи – пошегува се той.
— Не съм много убедена. Тя казва, че тичала и викала за помощ.
— И аз виках – продължи Зак. После стана по-сериозен и добави: – И двамата бяхме деца. Сякаш беше преди сто години.
Тя легна на една страна и прокара пръст по гърдите му.
— В действителност откъде си? И моля те, не ме залъгвай с измислиците на студиото, че си се издържал сам, че си участвал в родео и си обикалял с рокерите.
Зак не пожела да й разкаже миналото си. Никога не го беше правил и нямаше да го направи. Когато беше на осемнайсет години и в рекламния отдел му зададоха този въпрос, той студено отвърна да измислят някаква история, както и направиха. Истинското му минало беше мъртво и обсъждането му бе забранено. Рязко заяви:
— Не съм от някое специално място.
— Но все пак не си дете на скитник, отрасло, без да знае как се държи вилица. Дотолкова и аз знам – настоя тя. – Томи Нютън ми разказа, че още на осемнайсет години си показал класа и принадлежност към „изтънченото общество”, както го нарича той. Това е всичко, което знае за теб, въпреки че сте работили заедно в няколко филма. А и нито една от жените, с които работиш, не знае повече. Глен Клоуз, Голди Хоун, Лорън Хатън, Мерил Стрийп – всички казват, че е чудесно да се работи с теб, но личният ти живот е табу. Знам, защото съм ги питала.
— Ако мислиш, че ме ласкаеш с любопитството си, грешиш.
— Не мога да се сдържа – засмя се тя и го целуна по бузата. Вие сте любовникът в мечтите на всички жени, господин Бенедикт, а също така сте и тайнственият мъж в Холивуд. Добре известно е, че нито една от жените, посещавали леглото ти, не е успявала да те предразположи да бъдеш искрен с нея. Тъй като случайно аз също съм в това легло и тъй като снощи разговаряхме за доста лични неща, си мисля, че или съм улучила момента, или просто ме харесваш повече от другите. И в двата случая съм длъжна да опитам да открия нещо повече за теб, което друга жена не е успяла. Залагам женската си гордост за това, разбираш ли?
Самоувереността й превърна раздразнението на Зак в пълно удивление.
— Ако искаш да продължа да те харесвам повече от другите – заяви той, – престани да ме разпитваш и говори за нещо по-приятно.
— По-приятно. – Тя го прегърна и му се усмихна. Съдейки по езика на тялото й, Зак очакваше да каже нещо неприлично, но темата, която подхвана, така го смая, че той силно се засмя.
-Добре, нека видим… Знам, че мразиш коне, но обичаш мотоциклети и бързи коли. Защо?
— Защото те не се събират на стада с приятелите си, когато ги паркираш, и не се опитват да те прегазят, когато им обърнеш гръб. Отиват само там, където им посочиш.