Учтив, разумен и трудолюбив, той бе единственият от четиримата й внуци, който приличаше на мъжете от нейния род, и тя го бе обичала с цялото си същество. Но сега Джъстин беше мъртъв, за разлика от брат си Закари, чиято жизненост изпълваше Маргарет с гняв. Тя извърна глава и го видя да тича по каменните стъпала към верандата. Омразата, която забушува в гърдите й при вида на високия, тъмнокос, осемнайсетгодишен младеж, беше почти непоносима. Стисна чашата си и едва се пребори с непреодолимото желание да я запрати право в загорялото му лице.
Закари Бенедикт Станхоуп, кръстен на съпруга на Маргарет, изглеждаше точно като дядо си на тази възраст, но не това пораждаше нейната ненавист. Имаше много по-сериозни причини и младежът отлично ги знаеше. След малко най-сетне щеше да си плати за онова, което бе извършил. Тя не можеше да получи пълно възмездие и презираше своята безпомощност почти толкова, колкото мразеше него.
Изчака, докато икономът му поднесе чаша шампанско, и бавно излезе на верандата.
— Сигурно се питате защо съм свикала този малък семеен съвет точно днес – започна тя.
Закари я наблюдаваше безмълвно, облегнат на перилата, но Маргарет забеляза изпълнения с досада поглед, който си размениха Алекс и Елизабет, настанили се до засенчената с чадър маса. Несъмнено копнееха да избягат от верандата и да се срещнат с приятелите си, тийнейджъри досущ като тях – слабохарактерни и безнравствени, търсачи на силни усещания, които правеха всичко каквото поискат, защото знаеха, че парите на семействата им ще ги спасят от неприятните последствия.
— Виждам, че изгаряте от нетърпение – обърна се тя към тях. – Така че ще пристъпя направо към въпроса. Сигурна съм, че на нито един от вас не му е хрумвало да се замисли за нещо толкова досадно като финансовото си състояние. В действителност дядо ви беше толкова зает със „социалните си контакти” и така твърдо убеден в собственото си безсмъртие, че не успя да постави наследството ви под нужното попечителство. Вследствие на това аз упражнявам пълен контрол върху състоянието му. В случай, че се питате какво общо има това с вас, ще побързам да ви обясня. – Усмихна се доволно и продължи: – Докато вие двамата все още ходите на училище, ако подобрите оценките си и се държите по начин, който намирам за приемлив, ще продължа да плащам обучението ви и ще ви позволя да задържите луксозните спортни коли. Това е решението ми.
Реакцията на Елизабет беше по-скоро продиктувана от объркване, отколкото от тревога.
— А какво ще стане със сумата, отпускана ми за лични разходи, когато постъпя в колеж през следващата година?
— Няма да получиш пари за никакви „лични разходи”. Ще живееш тук и ще посещаваш колежа с двегодишен курс на обучение! Ако през тези две години докажеш, че заслужаваш доверието ми, но само при това условие, ще ти позволя да се преместиш в друго училище.
— Колеж с двегодишно обучение! – повтори момичето, вбесено от мисълта. – Сериозно ли говориш?
— Сама ще се увериш, Елизабет. Опитай се, да не ми се подчиниш и ще те оставя без пукнат цент. Ако науча за още някое от пиянските ви събирания, за наркотиците и за развратния ви живот, няма да получите абсолютно нищо. – Хвърли поглед към Александър и добави: – В случай, че все още имаш някакви съмнения, всичко това се отнася и за теб. И още нещо – през есента няма да се върнеш в Екзитър, а ще завършиш гимназиалното си образование тук.
— Не можеш да ни причиниш всичко това! – избухна той. – Дядо никога нямаше да ти го позволи!
— Нямаш право да се бъркаш в живота ни – изхленчи Елизабет.
— Ако не ти харесва предложението ми – уведоми я Маргарет с глас, нетърпящ възражения, – предлагам ти да започнеш работа като сервитьорка или да си намериш сводник, защото това са единствените професии, подходящи за теб в момента.
Изгледа пребледнелите им лица и кимна със задоволство. Александър внезапно попита:
— А какво ще стане със Зак? Оценките му от Йейл са чудесни. Няма да го принудиш да живее тук, като нас, нали?
Дългоочакваният момент най-сетне бе настъпил.
— Не – каза тя, – няма да го накарам.
Обърна се към Закари, за да вижда лицето му, и отсече:
— Махай се! Напусни този дом и не се връщай! Не желая да те виждам и да чувам името ти!
Ако не бе рязкото стисване на челюстите му, щеше да си помисли, че думите й не го засягат. Не поиска обяснение, защото знаеше отговора. Несъмнено бе очаквал това да се случи от момента, в който тя постави условията си на сестра му. Безмълвно се изправи и понечи да вземе ключовете от колата, които бе захвърлил на масата. Но разгневеният глас на Маргарет накара ръката му да застине още преди да успее да ги докосне.