Успехът беше зашеметяващ. Рейчъл бе номинирана за ролята си, а Зак получи два „Оскара” – за най-добра мъжка роля и за най-добър режисьор. Последната награда само потвърди онова, което холивудските магнати отдавна бяха забелязали – Зак притежаваше талант за режисьор. Той умееше да превърне напрегнатия момент в сцена, от която зрителите да изтръпнат от ужас, можеше да предизвика неудържим смях от смешна забележка в сценария, успяваше да разпали страстите от любовните сцени. И най-важното – постигаше всичко това в рамките на отпуснатия филмов бюджет.
Двата „Оскара” го радваха, но не му донесоха удовлетворение. Той вече не го търсеше и за да не забелязва липсата му, преднамерено се затрупваше с работа. През следващите две години режисира и изигра главните роли в още два филма – напрегнат еротичен трилър, в който му партнира Глен Клоуз, и приключенски филм с участието на Ким Бейсинджър.
В търсене на нещо ново отлетя за Кърмел. Вечерта започна да чете случайно попаднал му роман. Още преди да го завърши, знаеше, че „Съдба” ще бъде следващият му филм.
На другия ден влезе в кабинета на президента на „Емпайър Студиос” и му подаде книгата:
— Това ще бъде новият ми филм, Ървин.
Ървин Левин прочете кратките рецензии на корицата, облегна се във високия, тапициран с кожа стол и въздъхна:
— Това е тежка драма, Зак. Искам да направиш нещо по-развлекателно.
Завъртя се рязко на стола, взе един сценарий от масата до стъкленото си бюро и го подаде на Зак:
— Получих този сценарий по втория начин. Вече има купувач, но ако се съгласиш да го направиш, можем да се договорим. Романтична история. Публиката е зажадняла за подобен филм, а и ти си идеален за главната роля. Без много усилия ще направим от този сценарий хит.
Оказа се сладникава история, в която истинската любов променя живота на циничен магнат и той заживява щастливо с красивата си млада жена. Зак не го хареса, защото историята му напомняше собствените му наивни фантазии за любов и брак.
На следващата сутрин захвърли сценария на „Хубава жена” върху бюрото на Левин и презрително заяви:
— Не съм достатъчно добър артист и достатъчно добър режисьор, за да направя това нещо правдоподобно.
— Ставаш циничен – отвърна Левин и поклати глава. – Познавам те още от дете и те обичам като собствен син. Разочарован съм от това, което става с теб. Много съм разочарован.
В отговор на това покъртително излияние Зак само вдигна вежди. Президентът на студиото го обичаше като собствената си банкова сметка и беше разочарован, защото той не се съгласи да режисира „Хубава жена”.
— Никога не си бил фантазьор като младеж – рече Левин. – Беше реалист, но никога не си бил скептик. Откакто се ожени за Рейчъл, се промени. – Забеляза гневните пламъчета в очите му и побърза да продължи: – Добре. Край на сантименталностите. Да говорим за бизнес. Кога искаш да започнеш снимането на „Съдба” и кого имаш предвид за главните роли?
— Аз ще играя ролята на съпруга и искам Даяна Коупланд за ролята на съпругата, ако не е ангажирана. Рейчъл ще е подходяща за ролята на любовницата, а Емили Макданиелс – за дъщерята.
Левин смръщи вежди:
— Рейчъл ще побеснее, ако не получи главната женска роля.
— Аз ще се заема със съпругата си – заяви Зак.
Рейчъл и Ървин не се понасяха, въпреки че никой от тях не обясняваше причините. Той подозираше, че преди години са имали любовна връзка.
— Ако все още нямаш предвид някого за ролята на скитника – продължи Левин след кратко колебание, – ще те помоля за една услуга. Какво мислиш за Тони Остин.
— Не става.
Страстта на този актьор към алкохола и наркотиците беше пословична, както и другите му пороци. На него изобщо не можеше да се разчита. Последния път най-ненадейно беше взел свръхдоза в началото на снимките и се наложи друг актьор да поеме ролята му, докато Остин се лекуваше в продължение на шест месеца.