— Тони иска да работи и да се реабилитира – спокойно продължи Ървин. – Лекарите твърдят, че вече е нов човек. Този път съм склонен да им повярвам.
Зак вдигна рамене.
— Каква е разликата този път?
— Беше взел свръхдоза. Успяха да го спасят, но случаят го изплаши до смърт. Вече е готов да порасне и да се захване за работа. Бих искал да му дам възможност. – В гласа на Левин се прокрадна набожност. – Това е единственото достойно нещо, което можем да направим, Зак. Всички живеем на тази земя. Трябва да се грижим един за друг, да си помагаме. Трябва да помогнем на Тони да си намери работа, защото е закъсал и защото…
— Защото ти дължи сума пари за филма, който не успя да завърши – предположи Бенедикт с равен глас.
— Всъщност… да. Дължи ни значителна сума пари за този филм – неохотно призна Ървин. – Но въпреки това той се върна и ни помоли да му дадем възможност да отработи дълга си и да се реабилитира. Тъй като явно си неподатлив на прочувствени молби, обмисли практическата полза от него – независимо от лошата му слава публиката все още го обожава. Той е тяхното лошо, заблудено, красиво момче, мъжът, който всяка жена е готова да приласкае.
Зак се поколеба. Ако наистина се е променил, Остин беше най-подходящият за ролята. На трийсет и три години, русоляв и младолик, той наистина изглеждаше добре. Хубавата му външност се разваляше от разгулния му начин на живот, което обаче по някакъв начин го правеше още по-привлекателен в очите на жените от дванайсет до петдесетгодишна възраст. Името му върху афиша беше гаранция за продажбата на билети за филма, както и името на Зак. Заедно щяха да имат възможността да счупят всички рекорди. Тъй като възнамеряваше да си докара значителни приходи като част от наградата за режисурата на „Съдба”, този факт силно повлия върху окончателното, му решение. Както и фактът, че дори и пиян, Тони бе по-добър актьор от мнозина и беше идеален за ролята. От друга страна, щеше да направи услуга на студията, като вземе актьора за този филм, което пък предполагаше отстъпки от тяхна страна.
— Ще го оставя да прочете сценария за ролята си, но не съм въодушевен от перспективата да бъда бавачка на някакъв наркоман, влязъл или не в правия път. Дан Мойс ще ти позвъни сутринта – добави, имайки предвид своя представител, и стана да си върви. – Двамата с него можете да започнете уреждането на подробностите по договора.
— Този филм ще струва цяло състояние, с всичките терени, които изисква – напомни му Ървин, мислейки си с ужас за сумата, която Бенедикт ще поиска за главната роля и за режисурата на филма, както и за отстъпките, които вероятно ще получи за участието на Остин. – Ще се съглася с този филм само защото ти го желаеш. Аз лично ще се моля на колене печалбите от него поне да покрият разходите.
Даяна Коупланд отказа ролята, така че Зак я предостави на Рейчъл, която беше резервният му вариант. Няколко седмици по-късно Даяна промени плановете си, но той вече беше поел морално и правно задължение и остави по-добрата роля на Рейчъл. За негова изненада Коупланд поиска ролята на бившата любовница на съпруга.
Месец след започването на снимките тръгна слухът, че въпреки многобройните инциденти, протакането и закъсненията, съпътстващи работата по филма, заснетите до този момент сцени са направо фантастични. Холивудската мелница за клюки вече предсказваше номинации за „Оскар”.
ШЕСТА ГЛАВА
Шумоленето в тревата изтръгна Зак от унеса му и той хвърли поглед към Томи Нютън, който вървеше право към него в сгъстяващия се здрач.
— Екипът е в почивка за вечеря и всичко в конюшнята е готово – съобщи той.
Бенедикт бавно се изправи на крака.
— Чудесно. Ще отида да проверя.
Вече го беше направил днес, но не обичаше да оставя нещата на случайността, а и освен това проверката на снимачната площадка си беше извинение, за да избегне разговора с останалите за още известно време.
— Няма да има репетиция – добави. – Ще започнем направо със снимките.
Асистентът му кимна.
— Ще съобщя на останалите.
В конюшнята Зак разгледа декорите за последната важна сцена. През изминалите месеци драмата бе оживяла пред камерата – по-вълнуваща и по-напрегната, отколкото беше вярвал, че ще стане. Беше история на жена, разкъсвана между любовта към дъщеря си и съпруга си и страстта си към красивия скитник, чиято нужда от нея го обсебва и впоследствие се превръща в опасна мания. Зак играеше ролята на съпруг, който привидно пренебрегва семейството си – вечно зает магнат, чиято финансова империя се разпада, но който по-скоро е готов да сключи сделка с пласьори на наркотици, отколкото да ощети жена си и дъщеря си в материално отношение. Емили Макданиелс беше петнайсетгодишната дъщеря, която не се интересува от разкоша, който родителите й осигуряват, а иска само повече внимание и обич. Сюжетът беше силен, но това, което наистина правеше историята значителна, бе дълбочината и съдържателността на представянето на характерите, вникването в човешката природа и потребности, в човешките слабости и сила на духа. В „Съдба” нямаше „лоши герои”. Всеки характер беше представен по начин, който според режисьора щеше да окаже силен емоционален ефект върху публиката.