Повечето сцени от филма бяха снимани на групи, както беше нормата, но поради материално-техническата база, двете сцени, чиито снимки предстояха, бяха всъщност и последните от филма. В едната Рейчъл трябва да се види с любовника си в конюшнята, където са се срещали и преди. Тя е принудена да дойде, защото той я заплашва, че ще разкрие връзката им на съпруга и дъщеря й. Жената скрива пистолет в конюшнята с намерението да го заплаши. Когато той се опитва да я изнасили, тя изважда пистолета и в борбата, която следва и двамата са ранени.
Сцената беше замислена като изключително бурна и чувствена и това зависеше от Зак като режисьор. Той огледа наоколо и тръгна бавно по пътеката в слабо осветената конюшня. Всичко беше на мястото си.
Сцената се разиграваше до масата в дъното на помещението, до балите сено. Балите бяха на място. Пистолетът лежеше на масата, скрит между бутилките течни мазила и четките за вчесване на конете.
В гредите отгоре втора камера вече бе насочена към двойните врати, откъдето след изстрела Емили трябваше да влети с коня.
Внезапно обхванат от нетърпение да започне и да свърши по-скоро това изпитание, Зак се обърна и тръгна към вратата, стъпките му отекваха глухо върху лъскавата подова настилка.
Огромни прожектори осветяваха задния двор, където хората от екипа се хранеха на масите за пикник или направо насядали в тревата. Той пристъпи в осветената част. Томи веднага го забеляза и извика:
— Имате още десет минути и започваме!
Настъпи суматоха – хората ставаха, отправяха се към конюшнята или се придвижваха до масата да грабнат още някоя разхладителна напитка.
От караваната на Остин излязоха Остин и Рейчъл, следвани от стилистите и гримьорите си. Той изглеждаше неспокоен. Зак се надяваше, че ребрата ужасно го болят. Тя обаче премина покрай екипа и съпруга си с гордо вдигната глава – кралица, която не дължеше никому обяснение. Емили Макданиелс крачеше напред-назад около баща си и репетираше репликите си с негова помощ. Беше шестнайсетгодишна, но с трапчинките изглеждаше на не повече от единайсет. Вдигна поглед точно когато Рейчъл мина покрай нея и на лицето й се изписа неприязън. След това рязко се обърна към баща си и продължи да репетира ролята си. Тъй като тя в началото харесваше Рейчъл, Бенедикт реши, че внезапната промяна в отношението й се дължи на изневярата на съпругата му, и това го трогна. Тъкмо си купуваше сандвич с ростбиф от бюфета, когато мекият, съчувствен глас на Даяна Коупланд го стресна:
— Зак!
Той се обърна и учудено повдигна вежди.
— Какво правиш тук тази вечер? Мислех, че още сутринта си заминала за Лос Анджелис.
Тя носеше бели къси панталони и червена блуза, кестенявата й коса бе вързана на опашка. Изглеждаше красива… и неспокойна.
— Имах намерение да замина, но когато чух за случилото се в хотела, реших да се повъртя наоколо в случай, че имаш нужда от мен тази вечер.
— Защо?
— По две причини. – Тя отчаяно се опитваше да покаже, че е искрена. – Първата е за морална подкрепа, ако се нуждаеш от такава.
— Благодаря, няма нужда – учтиво я отряза Зак. – А втората причина?
Даяна го погледна – поразителни кехлибарени очи, чийто поглед охладня под гъстите тъмни мигли и гордо изваяните черти на лицето. Осъзна, че говори така, сякаш го съжалява.
Смутена от студения му поглед, тя най-сетне изрече:
— Виж, Зак… не знам как да ти го кажа, но аз… аз мисля, че Рейчъл е глупачка. И ако мога да помогна с нещо, моля те позволи ми! И още нещо – довърши пламенно, – готова съм да работя с теб по всяко време и място, и във всяка роля. Исках просто да го знаеш.
Долови промяната в него. Изражението му, което показваше, че тя не може да го заблуди, отстъпи място на мрачно задоволство и тя със закъснение разбра, че този път говореше така, като че ли зад съчувствените й изявления се крие амбиция.
— Благодаря ти, Даяна – отвърна й с толкова студена любезност, че тя се почувства още по-неловко. – Нека твоят агент ми се обади след няколко месеца, когато търся актьори за следващия филм.