Гледаше го как се отдалечава – грациозен като лъв… очи на лъв… горд като лъв. Единственото нещо, което разваляше сравнението, бе цветът на прекрасната му гъста коса, помисли си, изпълнена с копнеж. Толкова бе тъмна, почти черна.
С пламнало от объркване и срам лице тя се облегна на дървото и погледна към Томи, който беше стоял до Зак по време на разговора.
— Наистина се провалих, нали. Томи?
— Бих казал, че досега това е най-слабото ти изпълнение.
— Той си мисли, че искам роля в някой от филмите му.
— А не е ли така?
След известна пауза тя отвърна:
— Чудя се как тази кучка може да предпочита Остин пред Зак!
— Може би й харесва някой да се нуждае от нея. Съпругът й не се нуждае от никого, а Тони се нуждае от всички.
— Той само ги използва – поправи го Даяна, изпълнена с презрение. – Този светлокос Дионис всъщност е цял вампир – разкъсва хората, изпива им кръвта и ги изоставя, когато вече не са му необходими.
— Ти знаеш по-добре – каза той и я прегърна през раменете.
— Пращаше ме на срещите с пласьора си на наркотици. Веднъж ме арестуваха за притежание на дрога и когато му се обадих от полицейския участък да дойде и да плати гаранцията ми, побесня, защото са ме хванали, а той разчитал на мен. Бях толкова изплашена, позвъних на студиото, те платиха гаранцията и покриха случая. След това платиха и съдебната гаранция.
— Очевидно иска компенсация, щом си се влюбила в него,
— Тогава бях на двайсет години и заслепена от успеха му. А твоето оправдание, че си влюбен в него?
— Криза на средната възраст – направи той несполучлив опит да се пошегува.
— Твърде жалко, че успяха да го съживят в болницата след последната му свръхдоза.
Вътрешните прожектори осветиха конюшнята и Томи кимна в тази посока.
— Ела. Представлението започва.
Тя го прегърна през кръста и двамата се отправиха към конюшнята.
— Кой каквото търси – намира, казват хората – отбеляза тя.
— Да, така е, но обикновено се чака твърде дълго.
В караваната си Зак набързо наплиска лицето си със студена вода, облече чиста риза и излезе. Спря, като видя бащата на Емили да крачи напред-назад пред нейната каравана.
— Емили в конюшнята ли е?
— Още не, Зак. Вече дни наред не се чувства добре от жегата – оплака се Джордж Макданиелс. – Не трябваше да стои толкова време на слънце. Не може ли да остане в караваната с климатика, докато не ти дотрябва. Имам предвид, че по програма трябва да направиш по няколко дубъла с Остин и Рейчъл, преди да дойде нейният ред,
— Това е изключено и ти го знаеш, Джордж. Емили е калена. Ще понесе жегата, докато чака реда си.
— Но… добре, аз ще я доведа – поправи се бащата, като забеляза израза на лицето на Зак.
Обикновено Зак се отнасяше с презрение към досадните родители на децата-актьори, но този човек беше по-различен. Съпругата му ги бе напуснала, когато Емили била още бебе. По една щастлива случайност момиченцето привлякло вниманието на някакъв филмов продуцент, който видял детето с трапчинките да играе в парка с баща си. Когато предложил роля на Емили, баща й напуснал работата си, за да я придружава на снимачната площадка, и започнал да работи нощем. Макданиелс чувствал, че е по-малко вероятно да бъде „покварена”, ако я оставя с бавачка през нощта, отколкото с платен придружител за снимките през деня. Само това, разбира се, не беше достатъчно да спечели уважението на Зак. Всички знаеха, че Джордж Макданиелс поставя всеки цент, спечелен от Емили, под попечителство за нея. Тя беше всичко, което имаше значение за него, и грижите му бяха възнаградени Емили беше удивително добра за дете-звезда на Холивуд. Не вземаше наркотици и алкохол, не преспиваше тук и там, беше учтива и скромна и това се дължеше на упоритите усилия на баща й.
Преди да наближи конюшнята, Емили го настигна задъхана и той извика през рамо:
— Хайде, красавице, скачай на този кон и да приключваме.
Тя го подмина тичешком, облечена в бричове и жакет за езда.
— Готова съм, когато кажеш, Зак – извика, а очите й бяха пълни с тревога за изпитанието, което му предстоеше. После изчезна зад ъгъла, където двама от сценичните работници я чакаха с коня.
Зак искаше да завърши възможно най-бързо горещата любовна сцена, защото без това напрегнатите отношения между жена му, любовника й и него самия като режисьор щяха да се влошават още повече.
Някаква сянка се показа иззад храстите до вратата и гласът на Остин го накара да застине.
— Слушай, Зак, тази сцена ще бъде достатъчно трудна и без съперничеството ни за Рейчъл – подхвана актьорът, като пристъпи на светло. – С тебе сме работили заедно много пъти, разумни хора сме. Нека се държим като такива.