Той подаде ръка. Зак я изгледа презрително, после по същия начин изгледа и Остин.
— Върви по дяволите!
СЕДМА ГЛАВА
Напрежението бе надвиснало като покров над конюшнята, когато режисьорът премина покрай зяпачите и тръгна по пътеката към затъмнената площадка. Сам Хюджинс вече беше застанал зад долната камера. Зак спря до него, зад двата монитора, свързани с обектива на камерата, през които можеше да види как изглежда сцената през двете камери. После кимна към Томи и нещата се задвижиха в познатия ред.
Както обикновено асистент-режисьорът извика за тишина и внимание, въпреки че на площадката беше тихо като в гробница.
Двамата изпълнители заеха местата си и докато гримьорът пудреше плувналия в пот Тони, а жената, която се грижеше за костюмите, подръпваше корсажа на роклята на Рейчъл, Зак отсечено им припомни в резюме сцената, която ще снимат.
— Така – каза той рязко и делово, – знаете историята и края й. Може би ще успеем да направим сцената от първия опит. Ако не, ще приемем този опит за кратка репетиция.
Втренченият му поглед се насочи към Рейчъл, като се обърна към нея с филмовото й име, както правеше обикновено:
— Джоана, влизаш в конюшнята. Знаеш, че той дебне тук някъде, и се страхуваш от него, но се страхуваш и от себе си. Когато се опитва да те съблазни, ти за миг отстъпваш и този момент е силно възбуждащ.
Реши, че не е необходимо да обяснява на двамата любовници как да изиграят страстната сцена.
— Нали разбра? – попита я. – Много възбуждащ.
— Разбрах – отвърна тя и само едва забележимото потрепване на миглите й издаде притеснението от това, което трябваше да изиграе пред толкова много хора.
Зак се обърна към Тони и рязко му напомни:
— Чакал си тук Джоана повече от час. Страхуваш се, че няма да дойде, и презираш себе си, защото въпреки всичко продължаваш да я чакаш. Обсебен си от мисълта за нея, обмисляш дали да се качиш горе в къщата и да разкажеш всичко на дъщеря й, на пазача, на всеки, който иска да те изслуша, че тя е спала с теб. Унизен си, защото те отбягва и защото трябва да се срещаш с нея в конюшните, докато съпругът й споделя леглото й. Когато тя влиза и пристъпва към вратата на празната конюшня, яростта и болката, които си трупал в себе си от месеци насам, избухват. Сграбчваш я, но в мига, в който я докосваш, я пожелаваш отново и си решен да я накараш също да те желае. Насила изтръгваш целувка от нея и усещаш, че тя ти отвръща. Когато Джоана се овладява и започва да се бори, ти си стигнал твърде далеч, за да повярваш, че не те желае. Не можеш да повярваш до момента, в който тя грабва онзи пистолет и го насочва към теб. Тогава побесняваш. Ставаш неудържим. Опитваш се да грабнеш пистолета и когато тя те прострелва, си твърде ядосан, за да осъзнаеш, че е станало случайно. Желанието ти и обичта ти към нея се превръщат в моментна лудост, докато се бориш с нея за пистолета. Още един изстрел и Рейчъл се свлича на пода, а ти изпускаш оръжието – изпълнен си с разкаяние и страх, тъй като осъзнаваш, че е опасно ранена. Чуваш, че Емили идва, колебаеш се и чак тогава изчезваш. – Неспособен да прикрие докрай омразата си, той добави студено: – Мислиш ли, че ще се справиш?
— Разбира се – предизвикателно отвърна Остин. – Мисля, че мога да се справя.
— Тогава го направи и да свършваме с това отвратително представление – изстреля думите Зак, преди да успее да се овладее. Обърна се към Рейчъл и добави: – Никога не си мислела да използваш пистолета срещу него. Когато той гръмне, искам да видя на лицето ти, че си ужасена – толкова си потресена, че не реагираш достатъчно бързо, когато той го насочва към теб.
Без да я изчака да осмисли думите му, Зак меко каза на момичето:
— Емили, ти чуваш изстрелите и влизаш на кон в конюшнята. Майка ти е ранена, но е в съзнание и ти разбираш, че не е фатално. Въпреки това изпадаш в паника. Любовникът й тича към камиона си, ти грабваш телефона и викаш линейка. След това се обаждаш на баща си. Дотук ясно ли е?
— А Тони… искам да кажа Рик? Трябва ли да започна да го преследвам или да вдигна пистолета, като че ли се чудя дали да тръгна след него?
Обикновено тези неща се доуточняваха на репетицията и Зак осъзна, че е сгрешил с решението си да използват репетицията за кадър. След кратко колебание поклати глава и каза на Емили:
— Нека го направим първия път по сценария. После ще импровизираме, ако трябва.
Огледа всички от екипа – актьори и работници, и рязко попита:
— Има ли въпроси? Изчака и кимна на Томи.