— Да започваме.
Рейчъл влезе в конюшнята, като вървеше неспокойно и се оглеждаше на всички страни, лицето й отразяваше ужаса, вълнението и страха.
— Рик? – извика тя с треперещ глас, точно както беше по сценарий, и когато ръката на любовника й се подаде от скривалището, сподавеният й писък беше съвсем убедителен.
Застанал зад камерата с кръстосани на гърдите ръце Зак наблюдаваше сцената с присвити очи, напълно безразличен, но когато Остин започна да целува и гали Рейчъл, когато я събори в сеното, всичко тръгна наопаки. Актьорът се чувстваше неловко и определено беше объркан.
— Стоп! – изкрещя Зак, ядосан, че ще се наложи да гледа няколко пъти „горещата” сцена. После изрече със студено презрение: – Не я целувай като неопитен младок от църковния хор, Остин. Ще повторим сцената заради аматьорското ти изпълнение.
Лицето на Тони, чийто момчешки чар напомняше на Робърт Редфорд, силно почервеня.
— За Бога, Зак, защо не можеш да подходиш разумно поне към тези неща…
Без да му обърне внимание, той погледна към Рейчъл, която гневно го наблюдаваше, и отсече с необичайна грубост:
— Ами ти! Трябва да си възбудена, а не да мислиш за маникюра си, докато той те чука!
Следващите два дубъла бяха сполучливи и целият екип го знаеше, но той и двата пъти ги караше да спрат и да повтарят сцената отново точно преди Рейчъл да посегне към пистолета. Правеше го отчасти защото беше започнал да изпитва перверзно задоволство от факта, че ги принуждава да изиграят пред публика същата сцена на прелюбодеяние, с която го направиха за смях в очите на всички, но най-вече защото чувстваше, че има какво още да се желае от тази сцена.
— Стоп! – прекъсна четвъртия дубъл и пристъпи напред. Остин се измъкна от сеното – разгневен, търсещ повод за свада, прегърнал Рейчъл, която най-сетне беше възвърнала чувствителността си дотолкова, че да усеща неловкото положение.
— Перверзен кучи син! Последните два дубъла си бяха наред! – гръмко заяви актьорът.
— Затвори си устата и слушай! – отсече Зак. – Този път ще опитаме по различен начин. Независимо че Джоана прострелва любовника си случайно, тя загубва съпричастността на публиката. Мъжът е обсебен изцяло от нея – от тялото и от духа й, но тя никога не е имала намерение да изостави съпруга си заради него. Тя трябва да бъде ранена преди него. В противен случай той остава единствената жертва, а целият смисъл на този филм се крие в това, че всички са жертви.
Дочу одобрителния шепот на хората зад камерите и до вратата на конюшнята, но и сам знаеше, че е прав. Като се обърна към Тони и Рейчъл, които имаха вид на насилствено принудени да приемат промяната, той рязко отсече:
— Още един път и мисля, че ще се получи. Всичко, което се иска от вас, е да обърнете резултата от първоначалното боричкане, така че Джоана да бъде ранена преди Рик.
— И после какво? – попита Тони. – Какво правя, след като разбирам, че съм я прострелял.
Зак се замисли, после решително заяви:
— Позволи й да вземе пистолета. Ти не си искал да я нараниш, но тя не го разбира. Пристъпваш назад, но тя е хванала пистолета и го насочва към теб. Тя плаче – от самосъжаление и заради теб. А ти се опитваш да се измъкнеш. Рейчъл – обърна се към нея, – искам да се разтърсваш от ридания. После затваряш очи и натискаш спусъка.
Това щеше да бъде последният дубъл, идеалният – Зак го почувства, като гледаше как Остин сграбчва Рейчъл и я принуждава да легне в сеното. В момента не водеха никакъв разговор, но съответното озвучаване щеше да бъде прибавено по-късно, така че когато тя затърси пипнешком пистолета и го извади между двамата, той й направи знак да продължи, подтиквайки я да се бори още по-упорито.
— Борба! – извика и с известна ирония добави: – Представи си, че съм аз!
Рейчъл се извиваше и нанасяше удари по раменете на Тони в гневно отчаяние, докато успее да хване пистолета.
По-късно на мястото на тихото „пук” от празния пълнител в пистолета щеше да се прибави истински изстрел. Зак наблюдаваше как Тони измъква пистолета от ръката й и изчакваше удобен момент в борбата, за да извика „Стреляй!” и актьорът да натисне спусъка на празния пистолет, а Рейчъл да падне назад и да спука торбичката с изкуствена кръв, скрита близо до рамото й,
— Стреляй! – извика и цялото тяло на Рейчъл се разтресе в отговор на изстрела, който проехтя.
За момент всички застинаха. Трябваше да се чуе само мекото „пук” от пистолета, зареден с незначително количество барут. Жената бавно се изплъзна от ръцете на Тони, но по рамото й нямаше изкуствена кръв от фалшива рана.
— Какво, по дяволите… – започна Зак и се втурна напред. Тони се беше навел над нея, но той го бутна настрани. – Рейчъл?! – извика, като я обърна.