Омагьосани от гласа му, всички в претъпканата съдебна зала се обърнаха едновременно към Зак. Зад него адвокатът му изсъска:
— По дяволите, Зак, гледай право в комисията!
Закари вдигна глава и механично се подчини, но вече подозираше, че каквото и да стори, няма да може да повлияе на решението на съдебните заседатели. И Рейчъл да беше скроила обвинението за собственото си убийство, с всичките тези доказателства срещу него нямаше да успее да му навреди толкова, колкото сам си бе навредил.
— Погледнете го – още по-яростно и разпалено нареди Олтън Питърсън, – и ще видите един убиец. Виновен е единствената присъда, която можете да произнесете, за да възтържествува справедливостта.
***
На следващата сутрин съдебните заседатели се оттеглиха за определяне на присъдата. Освободен под гаранция за един милион долара, Зак се върна в апартамента си в хотел „Кресънт”. Обмисляше възможността за бягство в Южна Африка или перспективата да убие Тони Остин. Тони му се струваше най-логичният заподозрян и въпреки това нито адвокатите на Зак, нито частните детективи, които те наеха, успяха да открият някаква улика срещу него, освен тази, че все още взема наркотици – скъпа привичка, която щеше да удовлетворява по-лесно, ако Рейчъл се беше омъжила за него след развода си. При това, ако Зак не беше променил сценария, не Рейчъл, а Остин щеше да умре. Той се мъчеше да си припомни дали беше споменавал пред Тони, че по сценарий краят не му харесва. Понякога мислеше на глас и подхвърляше идеи на другите, без изобщо да си спомня след това. Беше отбелязал промяната в своето копие на сценария, което обикновено захвърляше някъде, но всички свидетели заявиха, че не знаят нищо за тази промяна.
Като тигър в клетка Зак обикаляше апартамента и проклинаше съдбата, Рейчъл и себе си. Отново и отново препрочиташе заключителната реч на адвоката си и се опитваше да повярва, ме Артър Хендлър е успял да убеди съдебните заседатели в невинността му. Единственото неоспоримо доказателство на Хендлър беше, че клиентът му трябва да е бил пълен глупак, за да извърши толкова безочливо и сериозно престъпление, когато знае, че всяко доказателство сочи право към него. Когато по време на процеса стана ясно, че обвиняемият притежава богата колекция от оръжия и че е напълно запознат с различните видове пистолети и патрони, адвокатът се опита да обясни, че ако това е истина, той би могъл да смени патрона, без да оставя следи върху оръжието.
Зак непрекъснато си мислеше да избяга в Южна Африка. След това щеше да изчезне напълно. Идеята обаче не беше много добра и той го осъзнаваше. От една страна, ако избяга, със сигурност щяха да го признаят за виновен. От друга страна, лицето му беше толкова добре познато, особено след шумния процес, че веднага щяха да го разпознаят. Единственото, което му донесе удовлетворение, беше, че Тони Остин приключи филмовата си кариера – всичките му пороци и извратености излязоха на бял свят по време на процеса.
***
На следващата сутрин на вратата се почука. Той отвори рязко вратата и се намръщи при вида на приятеля си – единствения, на когото вярваше. Зак не желаеше Мат Феръл да присъства на процеса, отчасти заради унижението, и отчасти защото не искаше името на известния индустриалец да бъде опетнено.
— Не изглеждаш особено доволен, че ме виждаш – глухо каза Мат, като нахълта в апартамента.
— Казах ти, че не е необходимо да идваш – отвърна той и затвори вратата. – Комисията заседава в момента. Всичко ще бъде наред.
— В такъв случай – рече приятелят, без да се притеснява от студения поздрав – можем да убием времето, като поиграем на покер. 0'Хара ще паркира колата и ще резервира стаи за нас двамата.
Имаше предвид своя шофьор и телохранител. Свали сакото си, хвърли поглед към изпитото лице на Зак и посегна към телефона.
— Изглеждаш ужасно – констатира и поръча огромна закуска за трима.