Выбрать главу

— Всъщност като се замисля, банките не са по-добри. И те изхвърлят вдовици и сираци на улицата, ако не могат да платят.

— Правилно. – Италианецът енергично закима с глава, възвърнал доброто си настроение.

Зак осъзна, че за него всъщност е облекчение да не мисли за възможните пречки в плана му за бягство, и насочи вниманието си към Сандини.

— Щом майка ти няма нищо против професията на Гуидо и затворническото му досие, тогава защо не разрешава на Джина да се омъжи за него?

— Нали ти казах, Зак – мрачно отвърна той. – Гуидо беше женен – имаше църковен брак. Сега е разведен, което ще рече отлъчен от църквата.

— Вярно. Бях го забравил. Доминик се върна към писмото си.

— Джина ти праща поздрави. И мама също. Казва, че не й пишеш редовно и че не се храниш добре.

Зак погледна пластмасовия си часовник – други не се разрешаваха в затвора – и бавно се изправи на крака.

— Размърдай си задника, Сандини. Време е за поредната проверка.

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Възрастните съседки на Джули, близначките Елдридж, седяха на люлката на предната веранда – стратегическа позиция, която им даваше възможност да следят заниманията на съседите си по цялата Елм Стрийт. В момента двете стари моми наблюдаваха Джули, която хвърли пътната си чанта на задната седалка на блейзъра.

— Добро утро, Джули – извика Флоси Елдридж и тя бързо се огледа, изненадана от откритието, че двете белокоси дами са станали в толкова ранен час.

— Добро утро, госпожице Флоси – ведро отвърна на поздрава и примирено тръгна през влажната трева към тях, за да изрази почитанията си.

И на шейсет и пет годишна възраст приликата им беше поразителна – прилика, подсилвана от навика им да носят еднакви дрехи.

Но с това общото помежду им се изчерпваше. Флоси бе пълничка, чаровна, хрисима и жизнерадостна, докато сестра й Ада беше слаба, раздразнителна, властна и любопитна. Говореше се, че като млада Флоси била влюбена в Херман Хекелман, но сестра й попречила на плановете им за женитба, като я убедила, че Херман – с няколко години по-млад от Флоси, се интересува само от дела й от скромното им наследство. Ада смятала, че той ще го пропилее и ще я направи за смях пред целия град.

— Прекрасно утро – добави госпожица Флоси и се загърна в шала си, за да се предпази от студения януарски въздух. – Тези топли дни от време на време действително правят зимата по-кратка и по-поносима, нали, Джули?

Преди да успее да й отговори, Ада Елдридж пристъпи направо към въпроса, който я интересуваше:

— Пак ли заминаваш, Джули? Нали се върна едва преди две седмици?

— Само за два дни.

— Пак ли по работа? Или на почивка този път? – По работа.

А да повдигна въпросително вежди и Джули добави по-скоро от учтивост:

— Отивам до Амарило, за да разговарям с един човек, който може да осигури средства за училищната програма.

— Дочувам, че брат ти има проблеми с приключването на строежа на къщата на кмета Адълсон. Трябваше хубавичко да си помисли, преди да наеме Херман Хекелман. Този човек не може да свърши каквато и да е работа.

— Карл е най-добрият строител в тази част на Далас, ето защо архитектът на кмета Адълсон го избра. Всичко в къщата трябва да се направи добре, а това изисква време и търпение.

А да отвори уста, за да продължи с обвиненията, но тя я изпревари, като погледна часовника си и бързо каза:

— По-добре да тръгвам. До Амарило има доста път. Довиждане, госпожице Флоси. Довиждане, госпожице Ада.

— И умната – посъветва я Флоси. – Чух, че утре или вдругиден ще започне да нахлува студен въздух в посока към Амарило. Горе, на Пенхендъл има много сняг. Внимавай!

Джули се усмихна топло на пълничката близначка.

— Не се тревожете. С блейзъра на Карл съм. А според прогнозата вероятността да завали там горе е само трийсет процента.

Двете възрастни дами проследиха колата, която излезе на заден ход от алеята, после госпожица Флоси тъжно въздъхна:

— Джули води толкова интересен живот. Беше в Париж миналото лято, а предната година – на Големия каньон. Тя постоянно пътува.

— И скитниците правят същото – студено отбеляза Ада. – Ако питаш мен, трябва да си стои вкъщи и да се омъжи за онзи помощник-пастор, дето й е любим, докато все още има тази възможност.

Вместо да се противопоставя на думите на властната си сестра, Флоси направи както обикновено – просто смени темата: