— Хадли каза, че иска да замине за Амарило в 15:00 часа. Най-после.
Приятелят му беше толкова измъчен от напрежението и очакването, че не можеше да повярва на чутото. Две дълги години се беше преструвал на примирен. Беше станал образцов затворник, за да го направят довереник с всичките привилегии, съпътстващи това положение. И след всичките месеци на кроежи и планиране, най-после възмездието беше дошло. След няколко часа, ако има късмет, ще бъде на път с кола под наем, подробно начертан маршрут и самолетни билети, които ще пратят полицията за зелен хайвер.
Доминик рече:
— Господи, как ми се иска да дойда с теб. Искам да присъствам на сватбата на Джина.
Зак долови вълнението в гласа му, и то го стресна до смърт:
— Дори не си го и помисляй! Остават ти само четири седмици – добави и откачи хавлията от закачалката.
— Да, прав си. Ето вземи. Той протегна ръка.
— Какво е това? – попита го, като избърса лицето си, захвърли хавлията на земята и погледна към парчето хартия в ръката му.
— Това е адресът и телефонният номер на мама. Ако нещата не се развият както трябва, иди при нея – тя ще те заведе при чичо ми. Той има връзки навсякъде. Знам, че се съмняваш дали ще свърши работата, но след няколко часа ще се убедиш. Той е чудесен човек – добави гордо.
Зак разсеяно пусна навитите ръкави на бялата си затворническа риза от груб памучен плат. Опитваше се да не мисли за нищо, но ръцете му трепереха, докато закопчаваше копчетата на ръкавите. Каза си, че трябва да се успокои и да се концентрира.
— Има нещо, което отдавна искам да те питам. Дом – започна той. – Ако чичо ти е такъв „чудесен човек” и има толкова много връзки, защо, по дяволите, не ги използва, вместо да гниеш тук?
— А, това ли? Навремето направих невинна грешка и чичо Енрико смята, че ми трябва добър урок.
Сандини изглеждаше толкова смутен, че Зак вдигна поглед към него:
— И какво толкова си направил?
— Една от колите, които откраднах последния път, беше негова.
— Тогава имаш късмет, че все още си жив.
— И той така казва.
Приятелят му нервно се засмя.
— Той ще присъства на сватбата на Джина. Жалко, че ще я пропусна. – Доминик смени темата и продължи: – Добре, че на Хадли му доставя удоволствие да те разпознават, когато го разхождаш насам-натам. Ако трябваше да подстригваш косата си ниско като другите затворници, щеше да си доста подозрителен навън. С тази коса обаче…
Двамата застинаха. Още един от затворниците на лек режим влезе в банята и им посочи вратата:
— Размърдай се, Сандини. И ти също, Бенедикт. Началникът иска, колата да е готова след пет минути.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
На задната седалка на колата Уейн Хадли пъхна листовете с речта си в куфарчето, разхлаби вратовръзката си, изпъна крака и въздъхна със задоволство, като хвърли поглед към двамата затворници отпред.
Сандини беше дребен мошеник, мършав италиански боклук. Единствената причина да мине на лек режим беше, че някой от роднините му мошеници имаше влиятелен човек в системата и този влиятелен човек беше наредил Доминик Сандини да стане негов довереник. Италианецът не представляваше никакъв интерес, никакво забавление, никакъв престиж за Хадли. Да го дразни не му доставяше удоволствие. Виж, Бенедикт беше съвсем друго нещо. Бенедикт-филмовата звезда, секссимволът, богатият магнат, който някога беше притежавал самолети, лимузини и шофьор. Бенедикт беше важна клечка, от световна класа. Сега обаче пълзеше пред него – Уейн Хадли. Има справедливост на този свят, мислеше си той. Най-хубавото беше, че съществуваха моменти, в които успяваше да влезе под кожата на Бенедикт, колкото и дебела да е, и колкото и добре да се прикриваше – моменти, в които го караше да се гърчи и да мечтае за непостижимото. И все пак не беше толкова лесно. Дори когато го принуждаваше да гледа най-новите филми на видеокасета или раздаването на оскарите по телевизията, не беше напълно сигурен, че е улучил болното му място. С тези приятни намерения Хадли потърси подходяща тема за разговор и случайно се спря на секса. Зак спря колата на светофара, близо до мястото, където отиваха, и директорът любезно започна:
— Обзалагам се, че жените са те молили да прекарат нощта с теб, когато беше богат и известен, нали, Бенедикт? Мислиш ли си понякога за жените, а, Бенедикт? Да ги почувстваш, да ги помиришеш, да вкусиш от тях? Сигурно не си падаш много по секса. Ако си бил толкова добър в леглото, онази красива руса кучка, дето ти беше жена, нямаше да се мъкне с оня другия, Остин, нали така?