В огледалото за обратно виждане той наблюдаваше със задоволство лицето на затворника. Зак стисна челюсти и Уейн неправилно изтълкува жеста като следствие от приказките за секса, не заради споменаването на името на Остин.
— Ако някога те пуснат на свобода – а аз не бих се надявал на препоръките ми, – ще се наложи да се задоволиш с проститутки. Всички жени са курви, но дори и курвите си имат принципи и не желаят мръсни бивши затворници в леглата си. Известно ли ти е?
Противно на желанието си да поддържа фасада на хладна учтивост, Хадли не успяваше да се сдържи. В момента отново чувстваше, че губи контрол.
— Отговори на въпросите ми, кучи сине, или ще прекараш следващия месец в изолатора! – Осъзнал, че изпуска нервите си, добави почти любезно: – Бас държа, че в добрите стари времена си имал шофьор, нали? А сега… погледни се само! Ти си моят шофьор. Има Господ на тази земя.
Стъклената сграда вече се виждаше и Хадли се изправи, като стегна вратовръзката си.
— Не се ли чудиш къде са парите ти… всъщност каквото е останало от тях, след като си се разплатил с адвокатите?
В отговор Бенедикт удари спирачка и колата рязко спря пред сградата. Хадли тихичко изруга, събра разпръснатите по пода книжа и изчака затворникът да му отвори вратата. Но напразно.
— Нагъл кучи син! Не знам какво ти става днес, но ще се разправям с теб, когато се върнем! А сега слизай от колата и ми отвори вратата!
Зак слезе безчувствен към пронизващия вятър, който смъкна от рамото му тънкото бяло яке. Тревожеше го снегът. Още пет минути и бягството започваше. С подигравателен жест отвори задната врата на колата и размаха широко ръка:
— Можете ли да слезете сам, или да ви пренеса?
— Возиш ме за последен път – заплаши го директорът, като слезе от колата и измъкна куфарчето си от седалката. – Ще ти дам добър урок, като се върнем. – Отново овладя гнева си и погледна към Сандини, който гледаше втренчено в празното пространство с вид на покорен и глух. – Вземай списъка със задачите си, Сандини! Свършвай бързо и се връщай в колата! А ти – нареди той на Зак – иди до хранителния магазин отсреща и ми намери качествено вносно сирене и пресни плодове. После стой в колата. Ще се върна след час и половина. Поддържай колата топла, без да гасиш двигателя.
Без да изчака отговор, тръгна по тротоара. Двамата мъже гледаха в гърба му – стояха и чакаха да влезе в сградата.
— Какъв мръсник! – измърмори под носа си Доминик, после се обърна към Зак: – Е, това е. Късмет.
Вдигна поглед към мрачното небе, от което се сипеше снегът.
— Всички признаци за снежна буря са налице. Приятелят му бързо каза:
— Знаеш какво да направиш. Следвай плана и недей, за Бога, да променяш нищо. Ако го изиграеш точно както ти казах, ще излезеш герой вместо съучастник.
Нещо във вялата усмивка на Сандини и разсеяното, неспокойно изражение го стресна. Кратко и ясно, той повтори плана, който досега можеха да обсъждат само шепнешком.
— Дом, просто го направи така, както решихме. Остави списъка за покупки на Хадли на пода в колата. За един час свърши всичко, после кажи на продавачката в магазина, че си забравил списъка си в колата и че не си сигурен дали си купил всичко. Кажи, че отиваш да го вземеш, и се върни тук – колата ще бъде заключена.
Докато говореше, измъкна списъка от ръката на Доминик, хвърли го на пода на мястото до шофьора, след това заключи и затвори вратата. Привидно спокоен, хвана ръката на Сандини и го побутна към ъгъла.
Бавно пресякоха улицата. Приличаха на обикновени тексасци, които спокойно обсъждат икономическото положение или следващия мач на професионалната футболна лига, само дето носеха бели панталони и бели якета с черни шаблонни инициали на гърба. Преди да стъпят на бордюра, Зак тихо изрече:
— Когато стигнеш до колата и видиш, че е заключена, пресечи улицата до хранителния магазин отсреща, влез, огледай се и после питай продавачките, дали са виждали някого, който прилича на мен. Като ти кажат, че не са, иди до аптеката, след това до книжарницата. Когато ти отговорят, че не са ме виждали, влез право в сградата на Хадли и питай къде е събранието на началника на затвора. Казвай на всички, че искаш да съобщиш за предполагаемо бягство. Продавачките в магазините ще ти повярват. Като предупредиш началника, че пръв си открил бягството ми, той ще излезе виновен, а ти – невинен като бебе. Може би ще те пусне и по-рано, за сватбата на Джина.
Италианецът се усмихна и весело вдигна палци, вместо да стисне тържествено ръката му, което беше далеч по-подозрително.