Подскочи от уплаха, когато торбичката на пода до нея издрънча.
— Дръж! – отсече той, като тикна бутилката към нея.
Без да го погледне, Джули протегна ръка и я пое. Едва сега осъзна, че единственият шанс да избяга, без някой да бъде наранен или убит, беше да го накара да я остави навън, докато той е в колата. По-добре, отколкото да увърта и да се опитва да осуети бягството му. Това означаваше, че тя трябва да е вън от колата и пред очите на много хора. Беше осуетил първия й опит за бягство и знаеше, че в момента е твърде отчаяна, за да направи втори. Когато опита отново, всичко трябва да е наред. Знаеше, че вероятно трети шанс изобщо няма да има. Поне вече не се налагаше да разиграва тази отвратителна пародия, че е на негова страна.
— Да тръгваме! – нареди той.
След четвърт час пак й заповяда да спре до крайпътен телефон и отново се обади. Не беше изрекъл нито дума, освен нареждането да спре колата. Когато той се върна в колата, Джули го изгледа надменно, кимна към телефонната кабина и рече:
— Лоши новини, надявам се?
Зак прикри усмивката си – тя твърдо и упорито продължаваше да му се противопоставя. Красивото й лице издаваше смела решителност и проницателен ум, а това го караше да бъде нащрек. Той само вдигна рамене. Мълчанието я изнервяше – вече го беше забелязал.
— Потегляй! – каза й.
После се облегна назад и протегна крака, като наблюдаваше нежните й пръсти върху кормилото.
Само след няколко часа един мъж, който приличаше на Зак, щеше да тръгне от Детройт към Канада през Уиндзорския тунел. На границата щеше да направи всичко възможно да привлече вниманието на митническите власти, за да го запомнят добре. След ден-два, когато не успееха да заловят беглеца, същите тези митничари щяха да уведомят властите в Съединените щати, че по всяка вероятност избягалият престъпник е пресякъл канадската граница. През следващата седмица Канада щеше да се превърне в център на неговото издирване, а Зак щеше да се заеме с останалата част от плана си. Засега до една седмица, както изглежда, нямаше какво да прави, освен да почива и да се радва на свободата си. Това му се струваше прекрасно и вероятно щеше да върне доброжелателността му към целия свят, ако не беше немирната му заложница. В момента например караше твърде бавно и от време на време го поглеждаше сърдито.
— Нещо не е ли наред? – рязко попита той.
— Искам да отида до тоалетна.
— По-късно!
— Но… – Погледна я и Джули разбра, че е безсмислено да спори. Час по-късно прекосиха границата на Колорадо и за пръв път от часове насам той проговори:
— Има един паркинг за камиони. Завий, когато видиш пресечката, и ако всичко е наред, ще спрем там.
Паркингът се оказа твърде оживен и измина още половин час, докато открият една бензиностанция, която беше сравнително пуста.
Зак можеше да плати направо на служителя в кабината между помпите, без да се налага да влиза вътре, а и освен това тоалетните се намираха извън сградата.
— Хайде – каза й.
Когато Джули слезе от колата и тръгна към тоалетната, той я предупреди:
— И по-спокойно!
Хвана ръката й, като че я подкрепяше, за да не се подхлъзне. Снегът скриптеше под краката им. Когато стигнаха тоалетната, той се пресегна и отвори вратата.
— Възнамеряваш да влезеш вътре с мен? – избухна тя.
Без да й обърне внимание, огледа малката, облицована с плочки тоалетна. „Проверява дали има прозорец” – предположи тя. После Зак пусна ръката й.
— По-бързо. И не върши глупости, Джули.
— Какви например? Да се обеся с тоалетна хартия? Махни се оттук, да те вземат дяволите!
Дръпна ръката си и влезе вътре. Когато затваряше вратата, й хрумна да се заключи отвътре. Джули завъртя ключалката и блъсна вратата с рамо. Вратата обаче не се заключи и тя изпита противното чувство, че от другата страна той държи дръжката, за да осуети намеренията й.
От външната страна Зак завъртя облата дръжка и тя се превъртя в, ръката й. В същото време чу гласа му, който потвърди опасенията й:
— Разполагаш с минута и половина, преди да отворя тази врата, Джули.
„Чудесно. На всичкото отгоре е и извратен” – мислеше си тя. Миеше ръцете си на мивката с леденостудената вода, когато той отвори вратата и съобщи:
— Времето ти свърши.
Вместо да влезе в колата, Зак застана зад гърба й.
— Налей бензин! – нареди й и когато тя се подчини, той се облегна отстрани на колата, за да я наблюдава.
— Плати за бензина! – заповяда й, когато тя приключи със зареждането. Държеше лицето си извърнато настрани заради мъжа в кабината.