— Ще го убия, ако се приближи! – изсъска през зъби. Ръцете му стиснаха нейните още по-здраво. – По дяволите! Това ли искаш? Някой да умре заради теб?
Джули изстена и поклати глава, здраво стиснала клепачи – не можеше да го понася, не можеше да понесе мисълта, че е била само на няколко крачки от свободата, че всичко е било напразно – за да свърши ето така, по гръб в снега. Зак трескаво настоя:
— Той се приближава. Целуни ме, и то убедително, или ще го убия!
Устните му се впиха в нейните. Джули отвори широко очи, погледът й търсеше шофьора, който внимателно вървеше към тях, смръщил вежди, докато се опитваше да види лицата им.
— По дяволите, прегърни ме!
Устните му не се откъсваха от нейните, пистолетът в джоба му се заби в стомаха й, но сега ръцете й бяха свободни. Тя можеше да ce бори и по всяка вероятност този шофьор с добродушно лице под черната шапка, на която пише ПИЙТ, ще забележи, че нещо не е наред, и ще дойде да й помогне. И ще умре.
Бенедикт й беше заповядал да го прегърне „и то убедително”. Като марионетка Джули вдигна ръце и вяло ги отпусна върху раменете му, но не успя да се насили да направи нещо повече.
Зак усети стиснатите й устни. Чувстваше студеното като камък тяло под своето и предположи, че тя се опитва да събере сили за следващия момент, когато с помощта на шофьорите ще сложи край на кратката свобода и на живота му. С крайчеца на окото си видя, че шофьорът забавя крачка, но все още върви към тях.
Безпомощен, Зак направи последен опит да предотврати неизбежното – долепи устни до ухото й и прошепна нещо, което не беше изричал от години:
— Моля те!
Ръцете му обгърнаха още по-здраво скованото женско тяло и той отново настоятелно, със стенание, което не успя да потисне, изрече: – Моля те, Джули!
Стори й се, че внезапно целият свят се обръща с главата надолу. Чу как молбата се изтръгва от похитителя й, сякаш се откъсваше от гърдите му, секунда преди устните му да се впият в нейните и той прошепна измъчено:
— Не съм убивал никого. Заклевам се.
Молбата и отчаянието в гласа му и в целувката му се оказаха по-силни от гнева и заплахите. Това я накара да се поколебае и да му повярва.
Замаяна, Джули пожертва себе си, за да спаси шофьора. Водена от желанието да помогне на човека и от нещо напълно необяснимо, тя преглътна сълзите си, плъзна неуверено ръце: по раменете на Закари Бенедикт и отговори на целувката му. В същия момент, в който той усети победата си, през тялото му премина тръпка и устните му станаха по-нежни. Джули го остави да разтвори устните й. Ръцете й обвиха врата му и се плъзнаха по меката, гъста коса на тила му. Тя усети учестеното му дишане, когато неуверено отвърна на целувката му, и после внезапно всичко се промени. Той я целуваше настойчиво, ръцете му плъзнаха по раменете й, после ги зарови в мократа й коса и повдигна лицето й по-близо до жадните си, търсещи устни.
Някъде далеч над главата й нечий мъжки глас изрече озадачено:
— Хей, госпожице, имате ли нужда от помощ или не?
Джули го чу и се опита да поклати глава, но устните, впити в нейните, я бяха лишили от способността да говори.
— Предполагам, че не ви трябва помощ – каза провлечено шофьорът и похотливо се захили. – А вие, господине? Имате ли нужда от помощ? Мога да ви отменя за малко там долу… Зак повдигна глава. Гласът му беше дрезгав и нежен:
— Намерете си друга жена. Тази тук е моя.
Последните му думи бяха прошепнати до устните й. Ръцете му я обгърнаха, целувката му стана по-настойчива, бедрата му притискаха нейните. С безмълвен стон Джули се отдаде на най-горещата, най-настоятелната, най-възбуждащата целувка.
На петнайсетина метра от тях вратата на един от камионите се отвори и някакъв мъж извика:
— Хей, Пийт, какво става там в снега?
— По дяволите, човече, на какво ти прилича? Двама възрастни си играят на деца – бият се със снежни топки и се прегръщат на снега.
— Май ще вземат да направят някое дете, ако не поохладят малко страстите.
Може би този глас или внезапното чувство, че похитителят й започва да се възбужда, върна Джули в реалността. Каквато и да беше причината, тя го отблъсна и извика:
— Престани! Престани. Той си отиде.
Зак надигна глава и се вгледа в свежата кожа и меките й устни с желание, което трудно успяваше да овладее. Той се огледа наоколо и неохотно се надигна от тялото й. Не разбираше напълно защо тя не предупреди шофьора, но каквито и да бяха причините, не можеше като отплата да се опита да я изнасили. Мълчаливо й подаде ръка, но тя пренебрегна жеста му и сама се изправи.
— Цялата съм мокра – оплака се, отбягвайки погледа му, и тръсна косата си. – Зак посегна, за да изтърси снега от нея, но тя се отдръпна и избягна допира му. – Не мисли, че можеш да ме докосваш заради онова, което се случи преди малко – предупреди го, но той беше твърде зает с мислите за възхитителната промяна, настъпила в нея след целувката им – огромните й очи с тъмни мигли блестяха, гладката кожа по високите й скули беше порозовяла. Когато беше смутена и леко възбудена, както в момента, Джули Матисън беше поразителна.