— Позволих ти да ме целунеш само защото осъзнах, че си прав – не е необходимо някой да бъде убит просто защото аз се страхувам. Сега да тръгваме, та това мъчение да приключва по-скоро.
Зак въздъхна.
— Доколкото разбирам от сърдития тон, май че отново сме врагове, госпожице Матисън.
— Със сигурност – отговори тя. – Ще те закарам докъдето искаш без повече номера, но да сме наясно с едно – веднага щом пристигнем, ще ме пуснеш да си тръгна, нали?
— Да – излъга той.
— Тогава да тръгваме.
Зак изтупа снега от ръкавите си и я последва, като наблюдаваше разрешената й от вятъра коса и грациозното полюшване на бедрата й, докато тя наперено крачеше към колата.
С галантност, която не беше проявявал преди целувката и която се стори на Джули абсурдна и дори подозрителна при настоящите обстоятелства, той я придружи до колата, но не се наложи да й отваря вратата – тя си беше отворена. Зак затвори вратата и заобиколи колата отпред до своето място. Но когато седна до нея, тя потръпна и изохка.
— Какво има?
— Ударих си хълбока и крака, когато скочих – отвърна му с горчивина, ядосана на себе си, че всъщност изпита удоволствие от целувката му. – Това достатъчно ли е да предизвика у теб съжаление или разкаяние?
— Да – тихо отвърна той.
Тя отмести очи от лицето му – не можеше, а и не искаше да бъде очарована от него и да повярва на тази лъжа. Той беше осъден за убийство и не биваше да забравя това.
— Гладна съм – каза, защото това беше първото, което й дойде наум. Разбра, че е сгрешила в момента, в който погледът му се спря на устните й.
— Аз също.
Тя гордо вдигна глава и завъртя ключа на таблото. В отговор той тихичко се засмя.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
— Къде, по дяволите, може да е? – Карл Матисън крачеше из малката канцелария на брат си в полицейското управление в Кийтън. После спря да се разхожда и погледна намръщено сребристата значка върху униформената риза на Тед. – Ти си ченге, а тя е изчезнала, така че направи нещо, за Бога.
— Официално се смята за изчезнала едва след двайсет и четири часа – отвърна Тед, но сините му очи изразяваха тревога. – По законен път не мога да направя нищо дотогава и ти много добре го знаеш.
— А ти много добре знаеш, че не е присъщо за Джули да променя внезапно плановете си. А ако това е абсолютно наложително, поне щеше да ни позвъни. Между другото тя знае, че колата ми трябва за утре сутринта.
— Прав си.
Тед бавно пристъпи към прозореца. Когато отново заговори, гласът му беше колеблив, сякаш се страхуваше да изрече на глас мислите си:
— Закари Бенедикт вчера е избягал от Амарило. Бил е на свободен режим и се е измъкнал, след като закарал началника на затвора в града.
— Чух го по новините. Какво общо има това?
— Бенедикт, или поне мъжът, отговарящ на описанието, е видян в ресторант близо до пътя между двата щата.
Карл остави на бюрото рулото хартия, което навиваше, и се втренчи настойчиво в по-малкия си брат.
— Какво искаш да кажеш?
— Бенедикт е забелязан до кола, която изглежда като твоя блейзър. Касиерката от ресторанта мисли, че го е видяла да влиза в блейзъра с една жена, която спряла там за кафе и сандвич. – Той извърна поглед от прозореца и неохотно повдигна очи, за да срещне погледа на брат си. – Разговарях с касиерката преди пет минути – неофициално, разбира се. По описанието, което тя ми даде, жената, отпътувала заедно с Бенедикт, изглежда точно като Джули.
— О, Господи!
Чиновничката зад бюрото, която до момента слушаше разговора, едновременно с това попълваше заповед за арестуване и чакаше помощник-шерифа да пристигне с черно-бялата патрулна кола, вдигна очи и прикова поглед на лъскавото червено беемве със сгъваем покрив. Автомобилът спря на отсрещната страна на улицата до полицейската кола на Тед. От него слезе красива блондинка на около двайсет и пет години и Рита присви очи, докато те се превърнаха в тесни цепнатини. После се завъртя на стола си и се обърна към двамата мъже.
— Злото никога не идва само – предупреди тя Тед и когато двамата я погледнаха. Рита кимна с глава към прозореца и обясни: – Виж кой е отново в града. Самата принцеса от плът и кръв.
Въпреки опита си да остане безразличен при вида на бившата си съпруга, на лицето му се появи сурово изражение.