— Сигурно Европа е доста скучно място по това време на годината – отбеляза той, докато дръзкият му поглед се плъзгаше по красивите форми и дългите бедра на блондинката. Тя изчезна в шивашкото ателие от другата страна на площада и чиновничката допълни:
— Чух, че Флоси и Ада Елдридж ще шият булчинската й рокля. Коприната, дантелите и всичко останало пристига направо от Париж, със самолета, но госпожица Високомерна искала роклята да бъде ушита от близначките. – Със закъснение осъзнала, че Тед Матисън може и да не иска да чува подробностите около ексцентричната женитба на бившата си съпруга, жената се върна към работата си и рече: – Съжалявам. Беше доста глупаво от моя страна.
— Не се извинявай. Това изобщо не ме интересува – отвърна той и наистина смяташе така.
Новината, че Кетрин Кохил ще се омъжва отново – този път за петдесетгодишен представител на висшето общество от Далас, на име Спенсър Хейуърд, не го засегна, нито пък успя да го изненада. Той я прочете във вестниците наред с впечатляващото описание на реактивните самолети на Хейуърд, на имението му с двайсет и две стаи и според слуховете – приятелските му отношения с президента. Нищо от това не успя да предизвика ревност или завист у него.
— Нека отидем да поговорим с мама и татко – каза той, докато навличаше якето си. – Джули трябваше да се върне снощи и те ужасно са разтревожени.
Тъкмо пресякоха улицата, когато вратата на шивашкото ателие се отвори и Кетрин излезе от там. Тя спря на средното стъпало – само един тротоар я делеше от бившия й съпруг. Той й кимна със студена учтивост като на напълно непознат човек и отвори вратата на патрулната си кола. Тя обаче не му позволи да я подмине, пристъпи напред и изрече:
— Тед?
Спря за момент и се усмихна на Карл, после се обърна отново към бившия си съпруг и добави:
— Наистина ли ще си тръгнеш, без да ми кажеш „здравей”?
— Точно това възнамерявах да направя.
Кетрин пристъпи към него в яркочервения си вълнен костюм, който подчертаваше тънката й талия, и протегна ръка.
— Изглеждаш… добре – завърши малко неуверено, когато Тед пренебрегна подадената му ръка. Тя погледна умолително към Карл. – Ти също изглеждаш добре, Карл. Разбрах, че си се оженил за Сара Уейкфийлд.
В ателието зад нея Ада Елдридж надникна пред процепа между транспарантите, а във фризьорския салон в съседство две от най-опасните градски клюкарки стояха на прозореца с ролки на главите и безочливо ги шпионираха. Търпението му се изчерпа.
— Свърши ли със заученото от книгите за социални взаимоотношения – попита саркастично. – Правиш сцена, ако не си забелязала.
Кетрин хвърли поглед към прозореца на козметичния салон, но въпреки унижението от презрителното му отношение попита:
— Джули ми писа, че си се дипломирал.
Той й обърна гръб и отвори вратата на колата. Тя гордо вдигна глава.
— Ще се омъжвам – за Спенсър Хейуърд. Госпожица Флоси и госпожица Ада шият роклята ми.
— Сигурен съм, че се радват на всякаква работа, дори и когато ти им я предоставяш – каза Тед, докато се качваше в колата.
Тя хвана вратата, за да му попречи да я затвори. . – Променил си се.
— А ти не си.
— Напротив.
— Кетрин – каза той с тон, който показваше, че разговорът е приключил, – не ме интересува дали си се променила или не.
Затвори вратата, запали двигателя и тръгна, като я наблюдаваше в огледалото за обратно виждане. Раменете й се изправиха надменно; Тед се обърна и изгледа намръщено лицата на прозореца на козметичния салон. Ако не я презираше толкова силно, щеше да се удиви на самообладанието й при такова публично унижение, но не чувстваше възхищение, нито пък ревност при мисълта, че тя се омъжва отново. Изпитваше само някакво съжаление към онзи мъж – на път да си вземе жена, която нямаше да е нещо повече от украшение – красива, празноглава и обидчива. Вече знаеше, че Кетрин Кохил е разглезена, незряла, себелюбива и суетна.
Бащата на Кетрин – собственик на петролни кладенци и на ранчо за отглеждане на говеда, предпочиташе да прекарва повечето си време в Кийтън, където беше роден и където се радваше на завидното си обществено положение. Въпреки че беше отрасла в Кийтън, от дванайсетгодишна възраст нататък беше живяла в скъпоплатени пансиони далеч от дома. Тед я срещна, когато тя беше на деветнайсет години, току-що завърнала се у дома, за да прекара лятната ваканция в Кийтън след втората си година в един от снобските източни колежи. Родителите й щяха да прекарат два месеца в Европа и бяха настояли тя да остане в Кийтън – като наказание, обясни му по-късно, за бягствата й от часовете в колежа, които едва не довели до изключването й. С типично детско гневно раздразнение, което Тед щеше да изпита по-късно, Кетрин отмъщаваше на родителите си, като беше поканила двайсетина приятели на парти във фамилната къща, продължило цял месец. По време на един от купоните бяха дадени онези изстрели и беше повикана полицията.