Когато той пристигна да огледа къщата, тя стоеше на прага в съблазнителен копринен пеньоар и държеше в едната си ръка чиния с канапета, както ги наричаше, а в другата – питие, което беше приготвила за него. Щом разбра, че сигналът за тревога е просто детски трик, за да го доведе при нея, Тед ядосано извика:
— Какво, по дяволите, искаш от мен, Кетрин?
— Искам да влезеш и да опиташ чудесната вечеря, която съм приготвила за теб.
Отстъпи и му показа осветената със свещи маса в трапезарията, подредена с кристални съдове и сребърни прибори.
Той наистина се изкушаваше да остане. Искаше да седне, да наблюдава лицето й на светлината на свещите, докато отпива от виното, поставено в сребърния съд за охлаждане, искаше да се храни бавно, да се наслаждава на всяка хапка при мисълта, че тя ще бъде десертът му. Желаеше я толкова силно, че едва се сдържаше да не я грабне в обятията си. Отговори й колкото можеше по-остро, като засегна точно това място, което инстинктивно усещаше, че е най-уязвимото й – младостта.
— Престани да се държиш като разглезено дете. – Тя отстъпи назад, като че й беше ударил плесница. – Не знам какво, по дяволите, искаш от мене и докъде мислиш, че ще стигнеш с всичко това, но си губиш времето, а също и моето.
Въпреки че беше разстроена, го гледаше спокойно право в очите и той се възхити на самообладанието й.
— Влюбих се в теб в онази нощ, когато дойде да разтуриш купона ни – каза му момичето.
— Глупости! Хората не се влюбват за пет минути. Усмихна се неуверено на грубостта му и настоя:
— Когато ме целуна тогава, ти също почувства нещо към мен – нещо силно и необикновено и…
— Това, което чувствах, беше най-обикновено сляпо желание – рязко отвърна Тед. – Така че зарежи детските си фантазии за любов и престани да ми досаждаш. Достатъчно ли съм ясен или да обяснявам още?
Тя се предаде, като поклати глава и прошепна разколебано:
— Не е необходимо. Каза го съвсем ясно.
Той кимна рязко и понечи да си тръгне, но тя го спря.
— Ако наистина искаш да забравя за теб, за нас, тогава предполагам, че ще ми кажеш „сбогом”.
— Сбогом.
— Целуни ме за сбогом тогава и ще ти повярвам. Това е моето условие.
— За Бога! – избухна Тед, но се подчини.
Взе я в прегръдките си и я целуна подчертано грубо, после я отстрани.
Тя притисна пръсти към наранените си устни. Очите й бяха пълни с болка.
— Лъжец – каза и затвори вратата.
През следващите две седмици Тед несъзнателно я търсеше, където и да отидеше, когато беше свободен и когато патрулираше или попълваше документи, и след като не успя да забележи нея или пък белия й корвет, се почувства… разочарован. Реши, че сигурно е напуснала Кийтън и е заминала за някое място, където отиват богатите момичета, когато се почувстват отегчени през лятото. Едва през следващата седмица, когато на три километра от къщата й беше забелязан крадец, разбра колко е обсебен от мисълта за нея. Като се мъчеше да убеди себе си, че е негово задължение да отиде до къщата й на хълма, Тед спря до имението, за да се увери, че всичко е наред. Един прозорец светеше в задната част на къщата и той слезе от колата… бавно, неохотно, сякаш краката му разбираха това, което умът му не искаше да приеме – че присъствието му тук ще има продължителни и вероятно пагубни последствия.
Вдигна ръка да натисне звънеца, после я отпусна. Това е лудост, реши. Внезапно предната врата се отвори и тя застана на прага. Дори и в обикновена розова деколтирана блуза без ръкави и бели къси панталони Кетрин Кохил беше прелестна.
— Какво ви води насам, офицер Матисън? Тед се почувства като глупак.
— Имаше обир недалеч оттук – излъга. – Качих се да проверя… За негово учудване тя понечи да затвори вратата и той чу собствения си глас да изрича името й:
— Кетрин! Недей…