Вратата се отвори. Момичето се усмихваше лекичко, главата му беше наклонена встрани, докато чакаше.
— Какво те води насам – повтори. Очите й търсеха неговите.
— Господи! Не знам…
— Напротив, знаеш. Още повече – каза със закачлива нотка в гласа – смятам, че синът на самия кийтънски пастор Матисън не трябва да заобикаля въпроса, като не казва истината за чувствата си, или да използва думи като „глупости”, или пък да изрича Божието име напразно.
— Това ли била причината за всичко? – рязко отвърна Тед, напълно изгубил контрол – удавник, който се хващаше за сламката, за да се спаси от съдбата си. – Мислиш, че да преспиш със сина на пастора, е велико удоволствие? Да видиш как ще те люби?
— Кой тук говори за секс, офицер Матисън?
— Сега разбирам – каза презрително, като се хвана за обръщението й към него. – Имаш си и ченге на разположение, така ли? Бъркаш ме с Брус Уилис и си мислиш, че да правиш секс с…
— Ето! Отново започваш да говориш за секс. Само за това ли си мислиш?
Объркан и ядосан на себе си, пъхна ръце в джобовете си и се намръщи.
Ако се интересуваш от секса с мен, тогава какво, по дяволите, се върти в ума ти?
Тя пристъпи напред. Изглеждаше по-дръзка и по-земна, отколкото той си мислеше, но ръцете му се протегнаха към нея. Катрин каза:
— В ума ми се върти мисълта за женитба. И недей да ругаеш.
— Женитба! – избухна Тед.
— Изглеждаш, мили.
— Ти си луда!
— Да, по теб – съгласи се тя.
Като се повдигна на пръсти, плъзна ръце по гърдите му и около врата му и тялото на Тед пламна, сякаш нейното беше запалена факла.
— Това е единственият ти шанс да се извиниш, задето ме нарани миналия път, когато ме целуна. Не ми хареса.
Той наведе глава, докосна меките й устни и езикът му се плъзна по тях. Тя изстена и това го накара да изгуби контрол. Устните му жадно се впиха в нейните, ръцете му я обгърнаха, целувката му стана по-нежна, после по-дълбока. Тя го караше да се чувства като в рая и беше сладка като него, гърдите й изпълниха ръцете му, тялото и се притисна към неговото. След известно време успя да надигне глава и да каже:
— И двамата сме луди!
— Един по друг – съгласи се тя. – Мисля, че септември е прекрасен месец за сватба. Какво ще кажеш?
— Не мисля така.
Тя наклони глава назад, погледна го и той отново изрече:
— Август ми харесва повече.
— Може да се оженим през август на двайсетия ми рожден ден, но август е горещ.
— Далеч не толкова, колкото съм аз.
Опита се да го погледне с укор, но се засмя и го смъмри шеговито:
— Възмутена съм да чуя подобни приказки от син на свещеник.
— Аз съм обикновен човек, Кетрин – предупреди я той, но не искаше тя да му повярва. Искаше да го смята за най-необикновения човек – такъв, какъвто го караше да се чувства: могъщ, нежен, силен улегнал. И все пак чувстваше, че трябва да й даде време, за да разбере кой и какъв е всъщност.
— Съгласен съм със септември.
— Аз обаче не съм – каза тя със закачлива усмивка. – Имам предвид, че баща ти е свещеник и че вероятно ще настоява да изчакаме до сватбата.
Тед успя да си придаде невинно и объркано изражение.
— Да изчакаме за какво? – Да се любим.
— Баща ми е свещеник, не аз.
— Люби ме тогава.
— Не толкова бързо!
Изведнъж Тед изпадна в неловкото положение да прави изявление за това, какво очаква след женитбата, когато само преди един час изобщо не мислеше да се жени.
— Няма да приема нито цент от парите на баща ти. Ако се омъжиш за мен, ще бъдеш съпруга на полицай, докато завърша право.
— Приемам.
— Родителите ти няма да харесат идеята да се омъжиш за мен.
— Татко ще го приеме.
Оказа се права, както се убеди той по-късно. Когато се отнасяше до това да постигне нещо, Кетрин беше ненадмината. Всички, включително и родителите й, просто се съгласяваха с нейните прищевки. Всички, с изключение на Тед. След шест месеца съвместен живот не можеше да приеме да живее в къща, която никога не се почиства, нито пък факта, че се храни с консерви. Но преди всичко не успя да свикне с мрачните настроения и неразумните й желания.
Тя никога не беше желала да бъде негова съпруга в истинския смисъл на думата и със сигурност не желаеше да стане майка. Ядоса се, когато разбра, че е бременна, и беше доволна, когато изгуби бебето. Това накара Тед да се реши да й даде развода, с който тя го заплашваше всеки път щом й откажеше нещо.
Гласът на Карл го изтръгна от спомените и той погледна към по-големия си брат.
— Няма смисъл да назоваваме името на Бенедикт пред мама и татко. Дори и Джули да е в опасност, нека им го кажем колкото може по-късно.
— Съгласен съм.