— И тренираха ли?
Тя кимна – изразителното й лице сияеше от задоволство.
— Тренираха всеки ден заедно с останалите съотборници на Уили. После отиваха в къщата на Джони, който помагаше на Уили за домашните. Оказа се, че Уили попива всичко като гъба, въпреки че не е активен в часовете. Той е изключително умен и сега, когато има към какво да се стреми, не се отказва лесно. Никога не съм срещала такъв дух, такава решителност. – Малко смутена от изблика си на чувства, Джули отново се умълча и се съсредоточи върху вечерята си.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Когато свърши с вечерята, Зак се облегна на дивана и кръстоса крака – наблюдаваше пламъчетата, които подскачаха и танцуваха в камината, като даде възможност на събеседницата си да довърши вечерята си. Опитваше се да се съсредоточи върху следващата стъпка от пътуването си, но в сегашното си състояние беше по-склонен да размишлява за невероятната приумица на съдбата, поради която в момента Джули Матисън стоеше срещу него. През дългите месеци на уреждане на всяка подробност от плана му за бягство, през безкрайните нощи в килията си, когато мечтаеше за първата си вечер в тази къща нито веднъж не му беше дошло наум, че няма да е сам. Въпреки че щеше да бъде по-добре да е сам. В края на седмицата отново щеше да е беглец и знаеше, че там, където отива, няма да има разкошни планински вили с приятни огньове, няма да има затрогващи разговори за недъгави момченца с почтена начална учителка с ангелски очи и усмивка, която можеше да стопли и камък. Не си спомняше да е срещал жена, чието лице грейва така както нейното, докато говореше за онези деца! Беше срещал амбициозни жени с лица светнали при възможността да получат роля или някое бижу от него, беше виждал най-красивите световноизвестни актриси на сцената и в леглото да изнасят блестящи представления, за да го убедят в пламенната си нежност и загриженост, но до тази вечер не беше срещал жена, която да притежава тези качества.
На осемнайсет години на път за Лос Анджелис се беше заклел през сълзи никога да не се обръща назад и никога да не се чуди какъв ли би бил животът му. И все пак сега, вече закоравял от всичко, което беше извършил и преживял, той се вгледа в Джули Матисън и се замисли. Поднесе чашата с коняк към устните си и се запита какво ли щеше да стане, ако беше срещнат жена като нея, когато беше млад. Щеше ли тя да успее да го предпази от самия него, да го научи да прощава, да смекчи сърцето му, да запълни живота му? Щеше ли да открие пред него по-важни и по-обещаващи цели от преследването на власт, пари и признание, които осмисляха живота му? С жена като Джули в леглото щеше ли да изпита нещо по-добро, по-дълбоко, по-трайно от краткото удоволствие на един оргазъм?
Осъзнал абсурдността на подобни мисли, Зак се зачуди на собствената си глупост. Къде, по дяволите, можеше да срещне момиче като Джули Матисън? До осемнайсетата си година беше заобиколен от прислужници и роднини, чието присъствие ежедневно му напомняше за високото му социално положение. По това време беше изключено дъщерята на някакъв си провинциален пастор да пресече пътя му.
Не, не би могъл да срещне такава като нея тогава, а дори и по-късно – в Холивуд. Но какво щеше да стане, ако я беше срещнал. Щеше ли наистина да я забележи, или тя щеше да бъде засенчена от по-красиви, по-забележителни светски жени? Ако влезеше в кабинета му на Бевърли Драйв и го помолеше за пробни снимки, щеше ли да забележи прекрасните й изящни черти, невероятните й очи и гъвкавата фигура? Ако беше стояла в кабинета му един час и му беше разказала това, което му разказа тази вечер, щеше ли наистина да оцени чувството й за хумор, интелигентността й, непресторената й прямота? Или щеше да я отпрати набързо, защото тя нямаше да говори с него за „бизнес” и нямаше да му прави намеци, че иска да преспи с него – неща, от които главно се интересуваше.