Зак завъртя чашата в ръцете си, докато размишляваше и се опитваше да бъде безмилостно честен със себе си. Не след дълго реши, че щеше да обърне внимание на нежните черти на Джули Матисън, на гладката й кожа и поразителните й очи. Все пак ценеше красотата – общоприета или не, и нейната нямаше да му убегне. Със сигурност щеше да оцени прямотата й и щеше да се трогне както тази вечер от добротата й. Но така или иначе, нямаше да я одобри за пробни снимки. Искрено вярваше, че вместо това щеше да я изпроводи до вратата на кабинета си и да я посъветва да се върне вкъщи, да се омъжи за годеника си, да му роди деца и да заживее смислен живот. Защото дори и в моменти на най-голяма преситеност Зак никога не бе желал нещо толкова крехко и истинско като Джули Матисън да бъде използвано, похабено и покварено от Холивуд или от самия него.
Но какво би станало, ако въпреки съвета му тя настоеше да остане в Холивуд – щеше ли по-късно да я вкара в леглото си, ако и когато тя пожелаеше?
Не.
Щеше ли той да го желае?
Не!
Щеше ли да поиска да я задържи при себе си, да я кани на обяд, на вечеря, на събирания?
За Бога, не!
Защо не?
Зак вече много добре знаеше защо, но за всеки случай хвърли поглед към нея, за да бъде напълно сигурен в чувствата си. Тя седеше на дивана, подвила крака. Светлината от огъня хвърляше отблясъци върху лъскавата й коса, докато разглеждаше красивия пейзаж, закачен над камината – профилът й беше чист и невинен като на момиче от хоровете, изпълняващи коледната литургия. По тази именно причина той никога не беше желал да си има работа с момиче като нея и по същата причина не искаше и сега.
Въпреки че разликата във възрастта им беше само девет години, се чувстваше по-стар от нея с векове по отношение на житейски опит, който не би събудил възхищението й или одобрението й – това важеше и за времето преди затвора. До нея и младежкия й идеализъм се чувстваше потискащо стар и преситен.
Фактът, че точно сега я намираше особено секси и привлекателна, дори и в този безформен, огромен пуловер, и че в момента имаше ерекция, само го накара да се почувства като мръсен, стар, отвратителен развратник.
Внезапно му хрумна, че не му беше задала нито един въпрос за живота му преди затвора, свързан с киното. Той не си спомняше да е срещал жена, а дори и мъж, която да не е заявила възторжено, пък дори и неискрено, че Зак е любимата й филмова звезда и да не го е отрупала с въпроси за личния му живот и за този на други звезди. Дори някои от най-закоравелите и жестоки престъпници в затвора бяха по някакъв абсурден начин заслепени от миналото му и държаха да отбележат кои от филмите му най-много харесват. Обикновено цялото това раболепно любопитство го дразнеше и отвращаваше. Сега обаче беше леко засегнат от факта, че Джули Матисън май изобщо не беше чувала за него. Може би в онова забутано градче, където тя живее, няма киносалон, реши той. Може би през целия си спокоен живот не беше гледала забранен филм.
Може би… О, Господи, може би… тя ходеше само на обикновени, прилични филми! Неговите филми бяха винаги забранени – за богохулство, насилие, като еротични или пък и за трите неща.
Беше толкова погълнат от мислите си, че подскочи, когато Джули изрече с нерешителна усмивка:
— Нямаш вид на човек, който прекарва много приятна вечер.
— Мислех си дали да не погледаме новините – разсеяно отвърна той.
— Добра идея – каза тя, като стана и се пресегна към чинията си на масата. – Аз ще прибера чиниите.
— И после да ме обвиниш, че съм се отметнал от сделката. Няма начин. Аз ще измия чиниите.
Наблюдаваше го как събира чиниите и приборите и се отправя към кухнята. През последния час съмненията относно вината му не я оставяха на мира. Инстинктивно усещаше, че той е невинен. И тя с болка си мислеше за онова, което явно е преживял.
Той се върна във всекидневната, пусна телевизора и седна встрани от нея, като протегна напред дългите си крака и ги кръстоса.