От първото докосване на устните му тя застина, затаила дъх, въпреки че Зак не успя да разбере дали страхът или изненадата бяха причина за това. В този момент той не знаеше, а и не го интересуваше. Единственото му желание беше да я прегърне, да вкуси от надигащото се в него сладостно чувство на неизпитана от години нежност и да я сподели с нея.
Каза си, че трябва да продължи бавно и да не настоява за повече, отколкото беше склонна да му позволи, и докосна устни до нейните, усещайки соления вкус на сълзите й. Каза си, че не бива да я подтиква, да я насилва, но дори и в този момент го правеше.
— Целуни ме!
Изрече желанието си и безпомощната нежност в гласа му беше неприсъща за него, както и чувствата, които в момента изпитваше.
— Целуни ме – повтори той. – Разтвори устни!
Когато тя се подчини и се отпусна в прегръдката му, поднесла разтворените си устни към неговите, Зак едва не изстена от удоволствие. Обзет от примитивно и силно желание, внезапно се предаде на инстинкта си. Ръцете му я обгърнаха по-здраво. Притегли я към себе си до стената и продължи да я целува. Ръцете му се плъзнаха под пуловера. Усещаше нежната й кожа като гладък сатен под пръстите си. Погали тясната талия, гърба й и плъзна пръстите си над кръста й, после най-сетне си позволи да потърси гърдите й. Тя се притисна силно до него и когато докосна гърдите й, от устните й се изтръгна стон. От сладостния звук той едва не изгуби контрол – цялото му тяло затрепери, докато пръстите му изучаваха всеки сантиметър от гърдите й, устните му бяха впити в нейните, езикът му бе воден от необуздано желание.
За Джули това, което правеше с нея, беше подобно на чувството, че е затворена в пашкул от някаква опасна, ужасяваща страст, къдетo губи контрол над всичко. Най-вече над себе си. При докосването на дългите му пръсти гърдите й започваха да болят от желание, възбуденото й тяло против волята й се притискаше към неговото, а разтворените й устни жадно се предаваха на продължителните нашествия на езика му.
Зак почувства пръстите й на тила си и прекара устни по страната й до ухото.
— Господи, толкова си сладка! – прошепна и пое зърната й между пръстите си, принуждавайки ги да се свият в твърди, стегнати пъпчици. Искаше да я дари с неизпитано удоволствие. – Малката ми шептеше дрезгаво, – толкова си красива…
Може би нежните му думи – беше го чувала да ги произнася в някой от филмите си – или вероятно нелепото обръщение най-сетне развали магията. Тя осъзна, че го е гледала как изпълнява тази сцена десетки пъти с десетки наистина красиви актриси в своите филми. Само дето този път нейното разголено тяло беше обект на изследване на пръстите му с онази опитна увереност
— Престани! – остро извика тя, като се изскубна от ръцете му и дръпна надолу пуловера си.
В първия момент Зак се обърка – дишаше тежко, отпуснал ръце до тялото си. Лицето му пламтеше, а очите му все още бяха изпълнени с желание. Но тя имаше вид на човек, който иска да избяга. Нежно, като че говореше на изплашен жребец, той промълви:
— Какво има, мъничката ми…
— Престани веднага! – избухна тя. – Не съм ти „мъничката ми”. Не искам да ме наричаш така. И не искам да чувам, че съм красива.
Зак тръсна глава. Едва сега забеляза, че Джули го гледа така, като че ли очаква всеки момент да се нахвърли върху нея, да разкъса дрехите й и да я вземе насила. Той каза много тихо и много внимателно:
— Страхуваш ли се от мен, Джули?
— Разбира се, че не – категорично отсече тя, но в момента, в който й го каза, осъзна, че лъже. Когато започна да я целува, инстинктивно разбра, че по този начин той някак си се пречиства и искаше да му помогне. Но сега, когато сърцето й беше приело тази целувка с настойчивото желание да му даде повече, много повече, беше ужасена. Защото точно това й се искаше да направи. Искаше да чувства ръцете му, а тялото му да се слива с нейното. Страстта му явно беше отстъпила място на раздразнението, защото гласът му вече не беше мил и нежен, а хладен, рязък и твърд:
— Ако не се страхуваш, тогава какво те притеснява? Или може би си съгласна да окажеш на избягал затворник малко любезно съчувствие, но не го искаш твърде близо до теб? Така ли е?
— Не изпитвам отвращение, ако това имаш предвид.
— Тогава каква е причината? Или не трябва да пита?
— Не трябва да питаш! – отвърна тя, като отметна косата от челото си и се огледа наоколо за нещо, с което да се заеме, за да възстанови реда в света, който внезапно и тревожно беше започнал да й се изплъзва. – Не съм животно – започна.
Погледът й попадна на картината върху стената, която беше съвсем леко изкривена, и тя се обърна да я нагласи.
— Обаче мислиш, че аз съм животно? Така ли? Смутена от въпросите и от близостта му, погледна през рамо и забеляза една възглавница на пода.