— Мисля – твърдо отговори, докато вървеше към възглавницата, – че си мъж, който е бил далеч от жени цели пет години.
— Така е. И какво от това?
Постави възглавницата в ъгъла на дивана и почувства, че увереността й се връща.
— Разбирам – започна тя и успя да му се усмихне учтиво, – че за теб всяка жена ще е… – Тъмните му вежди се сключиха и младата жена се повъртя неспокойно под навъсения му поглед. После бързо се наведе и започна да подрежда останалите разхвърляни възглавници по още по-артистичен начин, но продължи с обяснението: – За теб, след като си прекарал толкова дълго време в затвора, всяка жена е като угощение за прегладнял човек. Всяка жена – подчерта. – Искам да кажа, че нямам нищо против просто да ме целуваш, ако това те кара да се чувстваш по-добре.
Зак беше унижен и ядосан от това, че тя го смяташе за някакво животно, на което може да подхвърли трохичка човешка топлота, за зажаднял за секс просяк, на когото неохотно беше дала малка целувчица.
— Колко сте великодушна, госпожице Матисън – каза подигравателно той и продължи с преднамерена бруталност: – Пожертвахте два пъти себе си заради мен. Но обратно на вашето мнение, дори и животно като мен е способно на известни задръжки и предпочитания. Накратко, Джули, можеш и да си мислиш, че си „угощение”, но точно този мъж е напълно способен да ти устои, дори й да е зажаднял за секс.
Тя отстъпи назад и обви ръце около тялото си, като че се опитваше да се защити от жестоките му думи.
Зак можеше да прочете всяка реакция в изразителните й очи и доволен от факта, че й е причинил болка, се обърна, отиде до етажерката и започна да разглежда видеокасетите по рафтовете.
Джули разбра, че току-що я беше захвърлил като използвана книжна кърпичка, но наранената й гордост не й позволяваше да се скрие в спалнята си като ранен заек. Решена да не пролее дори и една сълза и да не показва объркването си, пристъпи към масата и започна да подрежда списанията. Рязката му заповед я накара да се обърне.
— Лягай си! Що за човек си всъщност? Някаква досадна домакиня? Списанията се изплъзнаха от ръката й, тя го погледна намръщено и изпълни нареждането му.
С крайчеца на окото си Зак наблюдаваше оттеглянето й, гордо вдигнатата й брадичка, забележителната грация, с която се движеше. С умение, усъвършенствано от него още на осемнайсетгодишна възраст, той извърна глава и напълно изличи от съзнанието си Джули Матисън. Съсредоточи се върху новините на Том Брокау, които тя беше прекъснала с гневното си избухване. Беше сигурен, че докато се опитваше да я успокои, Брокау беше съобщил нещо за Доминик Сандини. Седна на дивана и смръщено погледна телевизионния екран. Лицето на Сандини с дръзката усмивка изплува в съзнанието му и той лекичко се усмихна при мисълта за лукавия, несломим италианец. През всичките тези години имаше само двама мъже, които смяташе за истински приятели – единият беше Мат Феръл, другият – Доминик Сандини. Замисли се колко са различни двамата. Мат беше магнат от световна класа. Със Зак бяха изградили приятелството си на базата на общи интереси и дълбоко взаимно уважение. Доминик беше крадец на дребно. Нямаше абсолютно нищо общо със Зак, а и той не беше сторил нищо, за да спечели уважението и предаността му. И въпреки това Сандини му ги беше предоставил. Той беше успял да наруши уединението на Зак с тъпи шеги и смешни истории за многолюдното си и необикновено семейство. По-късно, без Бенедикт да осъзнава, Доминик го беше въвел в семейството си.
Зак отпусна глава назад и затвори очи. Настроението му значително се подобри. Ще намери начин да изпрати на Джина подарък за сватбата й. Чаен сервиз от сребро. Ще изпрати подарък и на Дом. Нещо специално. Но какво например би могъл да купи за Доминик Сандини, от което да има нужда и да му хареса? Единственият логичен подарък, който му идваше наум, беше толкова абсурден, че той се засмя – парк за продажба на стари автомобили!
Точно преди полунощ, както се надяваше, повториха новините на Брокау с краткия видеорепортаж, който вече беше гледал. Репортажът показваше Дом само час след бягството на Зак – с ръце на тила, докато го претърсват, слагат му белезници и го натикват на задната седалка в колата на шерифа в Амарило, но всъщност това, което го накара да се намръщи, бяха думите на репортера: „Вторият избягал затворник, Доминик Сандини, на възраст трийсет и пет, беше заловен и задържан след кратка престрелка с полицията. Той бе отведен за разпит обратно в щатския затвор в Амарило, където е споделял обща килия с Бенедикт, който все още е на свобода.