Не беше лесно да закопчае дънките върху дебелото бельо, а когато най-после вдигна ципа, се оказа, че не може да свие колене, но Джули изобщо не забеляза неудобството. Мислеше само как да разсее Закари Бенедикт, за да може да избяга. Реши засега да не облича гащеризона. Най-добре щеше да е да го убеди, че излиза на чист въздух.
Когато отвори вратата и влезе във всекидневната, погледът й веднага се насочи към дивана до камината, очаквайки да го види именно там. Оказа се, че той стои до прозореца с гръб към нея и се взира в падащия сняг. Докато го гледаше как разтрива мускулестия си врат, си припомни неописуемото удоволствие, което й бяха доставили умелите му дълги пръсти. Внезапно й хрумна, че всъщност той заслужава уважение за своята почтеност и самоконтрол. И Зак се бе възбудил колкото нея, рече си тя и усети, че се изчервява.
Възбуди го, а после, без да иска го обиди и ядоса и въпреки това дори и не се опита да я изнасили…
Той леко извърна глава и Джули видя суровата гордост, стаена в чертите на рязко изсечения му профил, чувствените устни, целували я с такава изпепеляваща страст. Човек, способен на толкова нежност и самообладание в момент на сляпа възбуда въпреки петте години сексуално въздържание, не би могъл да е убиец…
Джули се ядоса. Отново се проявяваше като глупачка! Съжаляваше го и виждаше около главата му романтичен ореол само защото беше висок, красив и толкова сексапилен, че тя не бе в състояние да му устои.
— Извинявай – рече рязко и високо тя. Той се извърна и присви очи при вида й.
— Къде си мислиш, че отиваш?
— Ами ти каза – отвърна му Джули със същия рязък тон, – че мога да се разхождам из къщата и около нея. Ще полудея, ако ще трябва да стоя постоянно вътре! Смятам да изляза да глътна малко въздух.
— Навън е дяволски студено!
Като разбра, че се кани да й забрани да излезе, тя смени подхода си и заговори меко и убедително:
— Както ти самият отбеляза, ако реша да бягам, ме чака бялата смърт. Не ми се умира, тъй че просто ще се поразходя и ще подишам малко чист въздух. Ще бъда на двора и… – Поколеба се, преди да продължи с по детски възбуден глас: – ще направя един снежен човек! Моля те, позволи ми! Не съм виждала толкова сняг, откакто се преместих в Тексас като дете!
— Прави каквото искаш, но гледай да си постоянно пред очите ми!
— Да, надзирателю мой! – тросна му се Джули, вбесена от думите му. – И все пак не мога ли от време на време да изчезвам от очите ти – колкото да събера клонки и разни други необходими ми неща?
В отговор той само повдигна вежди и мълчаливо я изгледа.
— Едно време им слагах моркови вместо нос – уведоми го тя, току-що открила у себе си неподозирани актьорски качества и прибави с усмивка: – Ще видя какво имаме в хладилника.
Хладилникът стоеше до едно чекмедже, в което предната вечер бе видяла връзка странни на вид ключове.
— Няма моркови – отбеляза тя и бързо погледна в чекмеджето. Видя един малък ключ и го взе, но знаеше, че вътре бе имало и други. В следващия миг ги забеляза – трите ключа бяха под лъжиците. Джули успя да напипа още един, но треперенето на ръката й и маникюрът й попречиха да вземе останалите два ключа. Усети раздвижване зад гърба си и се обърна назад тъкмо навреме, за да види, че Зак се е насочил към нея. Издърпа ръка от чекмеджето и го затвори, стиснала двата ключа в дланта си. Попита с разтреперан глас:
— Какво търсиш?
— Нещо за ядене. Защо?
— Ами просто питам.
Зак спря и я изгледа продължително.
— Какво ти има на краката?
Устата й пресъхна.
— Нищо. Аз… намерих топло бельо в едно чекмедже и го облякох под дънките.
— Стой близо до къщата – предупреди я той. – Не ме карай да те търся!
— Непременно – излъга го, като вече отваряше вратата на шкафа, където предния ден бе видяла няколко скиорски шапки и ръкавици. – Какво да използвам за очи и за нос? – попита Джули, решила да го занимава с подобни дреболии с надеждата, че ще го отегчи до смърт и ще го накара да отслаби вниманието си.
— Не знам и честно казано, не ме интересува.
— В някои общества на снежния човек се гледа като на произведение на изкуството – информира го с тона, с който говореше на третокласниците си. – Известно ли ти е?