— Не.
— Ами влагат в творенията си много мисъл.
Зак само я изгледа, след което й обърна гръб и се върна в кухнята. Взе нож от чекмеджето и отвори шкафа. Джули продължаваше да бърбори.
Внезапно Зак така блъсна вратата на шкафа, че тя стреснато се извърна и се вторачи в ножа. Лицето й пребледня.
— Джули – изрече заплашително той, – млъквай!
Като забеляза втренчения й поглед, едва сдържаният му гняв прерасна в ярост.
— Точно така! – надсмя й се. – Аз съм убиец, забрави ли!
— Н-но ти каза, че не си го направил.
— Казах го наистина – отвърна й с кадифен глас, който я накара да настръхне, – но ти знаеш истината, нали, Джули?
Тя конвулсивно преглътна и заотстъпва по късия коридор. – Мога ли да изляза?
Още преди да е дочакала отговора му, тя слепешката се пресегна към вратата и я отвори. Зак продължи да стои неподвижно, опитвайки се да се успокои, да забрави изписания върху лицето й ужас. Каза си, че това няма никакво значение, както и нямаше значение фактът, че бе изглеждала чудесно, докато бърбореше за снежния човек, нито че тя бе толкова добра, мила и чиста и че го караше да се чувства противен и мръсен.
Няколко минути по-късно говорителят по радиото съобщи, че няма промяна в състоянието на Сандини – новина, която го поуспокои. Приятелят му не се предаваше лесно. Зак започна да върти копчето, докато намери станция, по която предаваха само новини. Тъкмо отиваше към всекидневната, когато съобщиха, че мъж, идентифициран от канадските власти като Закари Бенедикт, е бил видян да пресича преди два дни границата с Канада при Уиндзор с черен автомобил, взет под наем.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
— По дяволите! – тихичко изруга Джули, измъквайки се от колата си. Очевидно за петнайсетте години, изминали от последния й урок по запалване на кола без ключ, или доста неща се бяха променили в системата за захранване, или просто тя се бе оказала лоша ученичка, защото откри, че няма представа кои от шепата изтръгнати изпод таблото жици са именно онези, които й трябват.
Тя се наведе, грабна събраните борови клонки и се затича срещу вятъра към къщата. Откакто бе излязла, Зак не бе мръднал от прозореца, наблюдавайки я с непроницаемостта на каменна статуя. Измисленият декор за въображаемия снежен човек й бе позволил да изчезва от погледа му от време на време за по няколко минути, без да буди подозрение, точно както се бе надявала. До този момент бе предприела три кратки разходки до блейзера, като след всеки неуспешен опит да запали двигателя се бе връщала с наръч клони в ръце. Надяваше се Зак скоро да реши, че е достатъчно луда, та наистина да си прекара времето в правене на снежен човек въпреки сковаващия студ и да престане да я наблюдава.
— Трябва да има начин да се измъкна! – промърмори си Джули. На гърба на къщата имаше един заключен с катинар гараж, за който Зак бе казал, че се използва като склад и че е прекалено малък, за да побере колата вътре. Ами ако я беше излъгал? А може и той да не знаеше със сигурност! Тя реши да се опита да отключи и да провери какво има вътре. Погледна към прозорците – Зак продължаваше да стои там, неподвижен като каменен часовой. Младата жена се отправи към гаража.
Изтръпналите й от студ и напрежение пръсти направиха неуспешен опит да пъхнат първия от ключовете в големия катинар. Сдържайки дъха си, Джули опита втория и този път ключалката поддаде. Хвърли поглед към къщата, за да се увери, че Зак не е решил да излезе, прескочи високия праг и влезе в помещението, затваряйки вратата след себе си.
Вътре бе тъмно като в рог, но тя успя да намери ключа на стената и включи осветлението. Над главата й блеснаха силни прожектори. Заслепена за миг, премига и после се огледа наоколо в претъпканото помещение. Сърцето й заби учестено. На специални стоянки до отсрещната стена бяха подпрени няколко чифта ски и щеки.
Ски! Щеше да опита да се спусне по склона с тях – ако не умре от измръзване, със сигурност ще си счупи врата! При това трябва да изчака, защото вятърът навън бе започнал да се усилва – вероятно щеше да има снежна буря. Повече от любопитство, отколкото с надежда, повдигна единия край на брезента, за да види какво има под него. Нададе радостен вик, отмятайки покривалото докрай.
Отдолу имаше два снегохода, а на седалките им бяха оставени и каските.
С треперещи пръсти се опита да пъхне втория от ключовете в стартера. Стана! Този път успя! Обнадеждена, бързо излезе от гаража и внимателно затвори вратата след себе си. Лошото време сега не й се струваше като дребна неприятност. Веднага щом успееше незабелязано да се преоблече и да се измъкне от къщата, щеше да е на път към свободата си. Никога преди не бе карала снегоход, но изобщо не се съмняваше, че с него ще съумее да се справи много по-добре, отколкото със ските и щеките. За да не провали плановете си, които вървяха толкова гладко до този момент, поспря да събере още малко клонки, след което изтича да ги остави до снежния човек. Закари Бенедикт не беше мръднал от прозореца. Джули спря и се огледа.