Джули се извърна да се увери, че никой не я преследва, и едва не се блъсна в едно дърво, но успя навреме да извърти кормилото.
Зак се изправи и апатично огледа изпочупените уреди и съдове на пода.
— По дяволите! – възкликна глухо и посегна към гарафата с бренди. Наля си малко в една чаша и го изпи на един дъх, опитвайки се да притъпи болката си. В главата му продължаваше да звучи веселият глас на Дом, който четеше последното писмо от майка си: „Хей, Зак, Джина се жени! Хич не ми се ще да пропускам тая сватба!”
Спомняше си и разни други неща, думите на Сандини: „Зак, ако ти трябва фалшив паспорт, хич не си и помисляй да ходиш при някакъв си Робин Шварц, за когото никой не е и чувал! Идваш при мен и аз те свързвам с Уоли Невестулката – най-добрия фалшификатор в страната, да знаеш! Позволи ми да ти помогна, Зак…”
Е, беше му разрешил и в резултат Дом бе мъртъв заради него. „Ей, Зак, падаш ли си още по суджуците на мама? Имам много…” Стоеше до прозореца и се взираше в снежния човек на Джули – струваше му се, че Дом е някъде наблизо. Приятелят му можеше да се радва и на най-дребните неща. Ако сега беше с тях, сигурно би помогнал на Джули за снежния човек…
Внезапно Зак излезе от вцепенението си. Очите му бързо обходиха двора. Джули!
— Джули! – изкрещя той, изтича до задната врата и я отвори със замах. Силният вятър го блъсна в лицето. – Джули, прибирай се, преди да си замръзнала… – Погледът му бе привлечен от дълбоките следи, които вече се запълваха с нов сняг. Той ги проследи до гаража зад къщата.
— Джули! – извика, като блъсна вратата на гаража. – Какво, по дяволите, търсиш тук…
Пое си рязко дъх, невярващ на очите си. Погледът му се спря на подаващия се изпод брезента снегоход до вратата – точно пред нея започваха две следи, водещи към гората.
Само преди минута би се заклел, че след съобщението за смъртта на Дом едва ли е възможно да чувства по-голяма ярост и отчаяние, но гневът и предчувствието за надвиснало нещастие, които го обзеха сега, бяха несравнимо по-силни.
Малко след като излезе от гората и насочи снегохода по стръмния, ограден с дървета път, по който бяха дошли, Джули усети непоносимия, проникващ до костите студ. Снегът биеше право в лицето й, влизаше в очите й; устните, ръцете и краката й бяха изтръпнали от студ. Снегоходът хлътна в една вдлъбнатина на пътя и се плъзна встрани, но когато опита да забави ход, крайниците й реагираха толкова бавно, че това едва не се оказа фатално.
Единственото нещо, което студът не бе успял да притъпи, бе паническият й страх, че Зак ще я настигне и ще осуети бягството й. Грозеше я и друга опасност – да загуби пътя в бурята и да загине, погребана под леда. Представи си как напролет намират прекрасно съхраненото й от студа тяло, все още облечено в морскосиния екип и каска в същия цвят, избирани така, че да отиват на снегохода й. „Прекрасен край – помисли си тя с тъга – за момиченцето от бедняшките квартали на Чикаго, чиято едничка мечта бе да е съвършено.”
Между клоните на дървета под нея се мярна виещото се около планинския масив шосе, но отсечката към него беше почти вертикална и още по-опасна поради дърветата и огромните, покрити със сняг камъни.
Хрумна й, че може би трябва да слезе от снегохода и да се опита да се стопли някак, но не искаше да губи време. Ако снегът бе затрупал следите й от гаража до гората, когато Зак откриеше бягството й, щеше да реши, че е тръгнала по шосето и щеше да я настигне много по-бързо, отколкото ако проследеше зигзагообразния й път между дърветата. Джули хвърли поглед през рамо и сподави вика си. Макар и все още далеч, точно над нея един друг снегоход изхвърча от гората и се насочи към шосето. Човекът на него се бе привел ниско над кормилото и ловко заобикаляше изпречилите се пред него камъни и дървета.
Ужас и гняв изместиха всички други усещания, дори и сковаващия студ. Като се молеше Зак да не я е забелязал сред гъстите дървета, тя се огледа за място, където да завие и да спре, за да изчака той да я задмине. След поредния завой й се мярна малко плато. Джули се насочи точно между два камъка с почти човешки бой, натисна спирачките и профуча над ръба на планинския склон.