— Моля те, стани! Не мога да те повдигна сама! Трябва да ми помогнеш! Моля те, Зак! Помниш ли как каза, че искаш някой да повярва в невинността ти? Преди не бях сигурна, но сега знам, че не си убил никого! Кълна ти се, че е така! Вярвам ти! Ставай! Моля те, стани!
Тялото му съвсем се отпусна. Явно вече бе в безсъзнание. Джули се паникьоса.
— Зак, не заспивай! – вече почти крещеше. Сграбчи ръката му да я напъха в ръкава, без да престава да му говори, надявайки се да го върне в съзнание. – Ще си отидем вкъщи! Ще спим заедно. Снощи много исках, но се страхувах. Помогни ми да те отведа у дома, Зак! – молеше го тя, докато обличаше и другата му ръка и закопчаваше ципа.
— Ще се любим пред камината. Идеята ти харесва, нали?
Когато най-накрая се справи с якето, тя се изправи на крака и напрегна всичките си сили, за да опита да го издърпа нагоре, но загуби равновесие и се свлече на земята до него. Когато отново стана, изтича и докара снегохода до Зак. Наведе се над него, разтърси го и след като не успя да го събуди, затвори очи за кураж, вдигна високо ръка и с цялата си сила го зашлеви през лицето. За миг я погледна, след което веднага затвори очи отново. Без да обръща внимание на болката в замръзналите си пръсти, Джули го сграбчи за ръцете и започна да го дърпа.
— Не мога да намеря пътя за връщане без теб! Ако не ми помогнеш, просто ще загина! Това ли искаш? Зак, моля те, помогни ми! – извика тя. – Не ме оставяй да умра!
Секунда по-късно усети, че тялото в ръцете й вече не е толкова тежко; явно нещо в думите й го бе накарало да мобилизира всичките си сили и да се опита да се изправи на крака.
— Точно така! – задъхано изрече тя. – Стани! Помогни ми да се прибера и да се стопля!
Движенията му бяха ужасяващо бавни; когато отвори очи, погледът му бе мътен, но важното беше, че Зак искаше да й помогне. След няколко опита Джули успя да го изправи на крака, преметна ръката му през раменете си и го качи на снегохода. Той веднага се просна напред върху кормилото.
— Опитай се да ми помогнеш да се задържим – рече тя, подкрепяйки го с ръце и бързо седна зад него. Погледна нагоре към пътеката, по която бе пристигнал Зак, и като видя колко е стръмна, реши, че ще е най-добре да кара край потока с надеждата, че след поредния завой ще намери начин да се качи до моста и от там – на шосето. Приведе се ниско над Зак, за да го предпазва от вятъра с тялото си, и полетя напред по снега.
— Зак – прошепна в ухото му тя в отчаян опит да го държи в съзнание, а и за да забрави и собствения си ужас, – още трепериш! Това е добре. Значи температурата ти още не е паднала под критичния минимум. Прочетох това някъде.
Завиха и Джули насочи снегохода по единствената пътека, която смяташе, че ще могат да изкачат.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Зак припадна на два пъти в антрето, преди да успее да го заведе в спалнята. Останала без дъх, тя с мъка се добра до леглото и остави Зак сам да се свлече върху него. Веднага започна да сваля замръзналите, покрити с лед дрехи, с които беше облечен. Докато се мъчеше да му свали панталоните, го чу да произнася първите думи, откакто се бе втурнала да го спасява.
— Душ! – промълви той. – Горещ душ!
— В никакъв случай. Не бива. Трябва да се затоплиш постепенно, а не изведнъж. И изобщо не се притеснявай, че те събличам. Аз съм учителка и за мен ти сега си само едно малко момченце. Учителката е почти като медицинска сестра, нали знаеш? – добави. – Не заспивай! – Смъкна шортите по мускулестите му крака, погледна надолу, за да провери как се справя, и цялата се изчерви. Проснатото пред нея великолепно тяло бе като слязло от корицата на някое от онези женски списания, които беше виждала в колежа. С тази разлика, че бе посиняло от студ и разтърсвано от конвулсивни тръпки.
Джули грабна одеялата, разтри го добре и внимателно го уви в тях. После отиде до шкафа, взе още завивки и ги метна отгоре му. Побърза да запали камината и едва когато дърветата се разгоряха, се сети да свали заскрежените си дрехи. Страхувайки се да го остави сам дори и за миг, застана в края на кревата и се заизмъква от скиорския екип, без да откъсва очи от него.
— Зак, чуваш ли ме? – попита го и въпреки че не получи отговор, продължи да му говори несвързано, за да го накара да се бори за оцеляването си, а и за да си вдъхне повече кураж.
След малко се паникьоса. Може би не правеше всичко необходимо, за да го стопли и да го държи буден. Ами ако умреше поради нейното незнание? Намери една кадифена роба в гардероба, навлече я, седна на кревата до Зак и притисна пръсти към врата му, за да провери пулса. Оправи одеялата около раменете му и с треперещ глас изрече: