— А за снощи – искам да знаеш, че страшно ми хареса, когато ме целуваше. Не желаех да спираш и точно това ме уплаши. Реакцията ми нямаше нищо общо с това, че си бил в затвора, просто аз… ами, губех контрол, а такова нещо не ми се беше случвало. – Джули разбираше, че най-вероятно Зак не чува и една дума от признанията й в момента, затова замълча и изчака да премине поредния спазъм, който разтърси тялото му. – Хубаво е, че трепериш – изрече, докато отчаяно се опитваше да се сети за още нещо, което би могла да направи за него. Изведнъж се сети за санбернарските кучета с бъчонки на врата, пълни с алкохол, предназначен за затрупаните от лавина, и скочи на крака. Няколко минути по-късно отново стоеше до кревата с чаша бренди в ръка, развълнувана от новините, които беше чула по радиото в кухнята.
— Зак – започна възбудено, като седна до него и повдигна главата му, – пийни и се опитай да разбереш какво ти казвам! Току-що чух по радиото, че приятелят ти Доминик Сандини е в болницата в Амарило. Вече е по-добре! Разбираш ли, не е мъртъв! В съзнание е! Мислят, че информаторът от затворническата болница или се е заблудил, или се е опитвал да накара затворниците да се разбунтуват – както и станало! Зак?
Като видя, че за тези няколко минути е успяла да му даде само лъжичка бренди, Джули се отказа от по-нататъшни опити. Вместо това можеше да потърси телефона, който Зак бе скрил от нея, но ако повикаше лекар, той щеше да го познае и веднага да се обади в полицията. Щяха да го върнат в затвора, а той бе казал, че предпочита да умре, отколкото да се окаже пак там.
От очите й закапаха сълзи. Времето минаваше, а тя продължаваше да седи със скръстени в скута ръце, опитвайки се да измисли какво още да направи. Накрая шепнешком започна да се моли:
— Моля те. Боже, помогни ми! Не знам какво да сторя. Нямам представа, защо си решил да ни събереш с този мъж, нито защо трябва да изпитвам такива чувства към него. Не ми е ясно по каква причина искаш да останем заедно двамата, но някак си усещам, че всичко това е твое дело. Знам го, защото… защото не съм усещала присъствието ти до себе си откакто бях малко момиченце – тогава ти ми даде семейство Матисън. – Пое дъх и избърса сълзите от очите си. Чувстваше се много по-сигурна, когато довърши молитвата си: – Моля те. Господи, грижи се за нас!
След миг погледна Зак. Тялото му отново се разтресе и той се сгуши под завивките. Като разбра, че е заспал дълбоко, Джули се наведе и леко го целуна по челото.
— Продължавай да трепериш – прошепна нежно тя. – Много е полезно за теб!
Без да забележи, че кехлибарените му очи за миг се отвориха, тя се изправи и отиде в банята, за да вземе горещ душ.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Докато се загръщаше в кадифената си роба, й хрумна, че поне може да намери телефона и да се обади на родителите си, за да им каже, че е добре. Спря за малко до леглото и сложи ръка на челото на Зак. Температурата му вече беше почти нормална и сега той дишаше по-дълбоко, с постоянния ритъм на изтощен човек, потънал във възстановителен сън. Краката й се подкосиха от облекчение. Извърна се, за да разпали огъня в камината. Сигурна, че вече му е достатъчно топло, тя го остави да спи и отиде да потърси телефона, притваряйки вратата след себе си. Реши, че ще започне от спалнята, в която бе прекарал нощта Зак. Влезе в нея и беше зашеметена от лукса, разкрил се пред очите й. В огледалата, с които бе облицована стената вляво от нея, се отразяваха огромното легло и великолепната мраморна камина отсреща. Третата стена бе от стъкло, извито в полукръг така, че да образува ниша, в която върху подиум бе поставена бяла мраморна вана. Край камината бяха разположени извити дивани, тапицирани в плат на райета в слонова кост, бледомораво и светлозелено. От двете страни на ваната върху подиума имаше две меки кресла и отоманки, чиято тапицерия бе издържана в същите цветове, само че десенът този път бе на цветя – същите като цветята върху покривката на кревата.
Джули пристъпи напред. При всяка крачка краката й потъваха в мекия бледозелен килим. Вляво от себе си забеляза две дръжки върху огледалната повърхност на стената и колебливо ги дръпна, за да си поеме стреснато дъх при вида на огромната, облицована с мрамор баня със стъклен таван, която бе разделена на две по средата, като във всяка половина имаше двойни мивки с огледала, както и две отделни кабинки за душ с мраморни вани с позлатени кранчета.
При все, че останалата част от къщата можеше да е обзавеждана както от мъж, така и от жена, нямаше никакво съмнение, че само една жена би могла да предаде на тази стая предизвикателното разточителство, което да накара всеки представител на силния пол да се чувства така, сякаш е попаднал в будоара на изтънчена красавица. Джули си спомни за статията в някакво списание, според която женените мъже, чувстващи се сигурни в своята мъжественост, нямат нищо против съпругите им да обзавеждат общите им спални изцяло по свой вкус и че дори изпитват приятен гъдел от внушаваното чувство за непозволено присъствие в непристъпна женска обител. До този миг твърдението й бе изглеждало доста странно, но сега, докато оглеждаше огромното легло и удобните, меки столове до ваната, очевидно предназначени за мъж, Джули реши, че твърдението може да се окаже вярно.