Тя се насочи към дрешника, вграден в стената на дясната половина на банята, и влезе, за да потърси вътре телефона. След основното претърсване на гардеробите и всички чекмеджета в спалнята Джули се поддаде на изкушението да заеме от неизвестната собственичка едно копринено кимоно със златна бродерия. Спря се на него, понеже много й се искаше да изглежда добре, в случай че Зак се събуди през нощта. Докато връзваше колана и се чудеше къде ли може да е скрит телефонът, се сети за малкия заключен шкаф в антрето. Веднага отиде там и се опита да го отвори, но не успя и се върна на пръсти в спалнята си. Откри ключа там, където мислеше, че ще го намери – в джоба на мокрите панталони на Зак.
Когато отвори шкафа, откри десетки бутилки вино и четири телефонни апарата. Отнесе един от телефоните във всекидневната, включи го и седна с него на дивана. Вече беше набрала първите няколко цифри, когато осъзна огромната грешка, която щеше да направи, и бързо затвори. Отвличането беше федерално престъпление, а Зак – избягал убиец логично беше да се предположи, че хората на ФБР са се разположи ли в къщата на родителите й и чакат тя да се обади, за да проследят разговора. Поне така ставаше във филмите. Вече бе решила да остане тук със Зак, уповавайки се на Божията закрила; от друга страни обаче, непременно трябваше да се свърже със семейството си и да ги успокои. Разсеяно проследи с пръст контурите на златния паун, избродиран отпред върху кимоното, чудейки се как да постъпи. Понеже не можеше да рискува да се обади на някого от семейството си, трябваше да се свърже с човек, на когото да има пълно доверие, някой, който би могъл да предаде съобщението й.
Изключи от списъка колежките си от училище. Те бяха прекрасни жени, но неспособни да изпълнят подобна дръзка задача. Изведнъж тя се усмихна широко й отиде да вземе тефтерчето от чантичката си. Отвори на буквата К и като придърпа телефона в скута си, потърси номера на Кетрин Кохил, преди тя да стане госпожа Тед Матисън. Преди седмица Кетрин й беше изпратила бележка, за да я попита не иска ли да се видят, докато е в Кийтън. Джули си каза, че Тед ще й бъде ужасно ядосан за това, че е изпратила Кетрин в къщата на семейство Матисън – място, където не можеше да се направи, че не я забелязва… А приятелката й сигурно щеше да й е много благодарна поради същата причина.
— Кетрин? – бързо каза Джули, щом чу гласа на другата жена. – Обажда се Джули. Не казвай нищо, ако не си сама в стаята.
— Джули! Господи! Да, сама съм. Родителите ми са на Бахамите. Къде си? Добре ли си?
— Да, добре съм. Кълна ти се, че всичко е наред. – Спря за миг, за да се овладее, преди да продължи: – Знаеш ли дали у нас има някой – имам предвид полицията или агенти на ФБР?
— Има. Разпитват из целия град за теб.
— Искам да ми направиш една услуга. Нищо нередно – само ще трябва да се закълнеш, че ще запазиш разговора ни в тайна.
Прегракналият от сълзи глас на Кетрин прошепна в отговор:
— Джули, бих направила всичко за теб. Аз… толкова съм ти задължена за всичко, което стори, за да попречиш на Тед да се разведе с мен; ти винаги си ми помагала… Какво искаш да направя?
— Предай на родителите и братята ми, че след един час пак ще те набера, за да говоря с тях. Кетрин, трябва да си абсолютно сигурна, че от ФБР не подозират нищо. Дръж се естествено и единствено насаме предай съобщението на семейството ми. Нали няма да се смутиш при срещата с агентите?
Приятелката й глухо се изсмя.
— Както Тед обичаше да казва, аз съм една разглезена принцеса, чието татенце я е накарало да вярва, че всичко й е позволено. Не, няма начин няколко дребни агентчета от ФБР да притеснят бивша принцеса от моя калибър. Пък ако се опитат – пошегува се тя, – ще накарам татко да се обади на сенатор Уилкинс.
— Добре, чудесно! – усмихна се Джули. После отново стана сериозна, опитвайки се да измисли как да откаже Кефин и семейството й от евентуалното решение да уведомят ФБР за обаждането й, смятайки, че така действат по възможно най-добрия за нея начин. – Има и още нещо – трябва да убедиш родителите ми, че сега съм в безопасност, но ако някой проследи разговора ни, могат да ми навлекат сериозни неприятности. Аз… Не мога да ти кажа какво имам предвид. Нямам време, но и да имах…