— Няма нужда да ми обясняваш нищо. По гласа ти усещам, че всичко е наред, а това е единственото, което ме интересува. Що се отнася до това къде си… и с кого… знам, че каквото и да правиш, вярваш, че действаш правилно. Ти си най-добрият човек, когото познавам, Джули! По-добре да тръгвам вече. Позвъни пак след час.
Джули запали камината във всекидневната и започна да се разхожда напред-назад, поглеждайки си часовника през няколко минути в очакване да изтече уговореното време. Понеже Кетрин прие всичко толкова спокойно и естествено, не бе подготвена за това, което се случи при повторното й обаждане. Обикновено винаги спокойният й баща вдигна слушалката още при първото иззвъняване.
— Да? Кой е?
— Аз съм, татко – каза Джули, здраво стиснала слушалката. – Добре съм. Всичко е наред.
— Слава Богу! – Гласът му бе прегракнал от вълнение. После той извика: – Мери, Джули е! Казва, че е добре. Тед, Карл, обажда се Джули – жива и здрава е! Джули, изпълнихме точно указанията ти – ФБР не знае нищо за разговора ни.
Някъде там далече, на стотици километри от нея, Джули чу изщракването на няколко слушалки, после развълнуваните гласове на близките си, заговорили едновременно всеки в своя апарат. Авторитетният глас на Тед успя да надвика останалите:
— Я тихо! Джули, сама ли си? Можеш ли да говориш? – Преди да му отговори, Тед допълни: – Онзи твой ученик с дебелия глас, Джо Боб Артис, направо се поболя за теб.
За частица от секундата се обърка от началото на разговора и името, което чуваше за пръв път, но после разбра, че брат й нарочно си го е измислил, и потисна нервния си смях.
— Искаш да кажеш Уили. Наистина съм сама, поне за момента.
— Слава Богу! Къде си, миличко?
Отвори уста, но от гърлото й не излезе нито звук. За пръв път, откакто бе заживяла със семейство Матисън, щеше да ги излъже за нещо и въпреки че си имаше сериозна причина, все пак се срамуваше.
— Не знам точно. Но е доста студено – плахо прибави тя.
— В кой щат си? Да не си в Канада?
— Аз… не съм съвсем сигурна.
— Бенедикт е там, нали? – Тед най-накрая даде воля на гнева си. – Затова не можеш да кажеш къде си! Веднага ми дай да говоря с това копеле!
— Не мога. Не мога да говоря дълго, но искам да ми повярвате, като ви казвам, че с мен се отнасят много добре, Тед! – Джули се опита да се разбере с единствения човек от семейството, който познаваше закона дотолкова добре, че да знае, че понякога стават и съдебни грешки. – Той не е убиец, знам го със сигурност! Съдът е сгрешил… не можете… не можем… да го обвиняваме, че се е опитал да избяга!
— Грешка ли! – избухна брат й. – Джули, не се хващай на това! Той е убиец и похитител на беззащитни жени!
— Не е вярно, не е имал намерение да ме отвлича. Имал е нужда само от кола, за да се измъкне от Амарило. Помогна ми за гумата на блейзера и за мен бе съвсем естествено да му предложа да го откарам донякъде. Искаше да ме пусне, но видях картата му и се наложи да остана с него…
— Какво по-точно видя, Джули? Каква карта? На кое място?
— Трябва да свършвам вече – нещастно каза тя.
— Джули – намеси се гласът на отец Матисън, – кога ще си дойдеш?
— Веднага щом ме пусне. Не, веднага щом мога! Аз… аз наистина трябва да свършвам. Обещайте, че няма да казвате на никого за този разговор!
— Имаш думата ни! Обичаме те, Джули! – рече преподобният Матисън с безусловна вяра в гласа. – Целият град се моли за твоето спасение.
— Татко – не успя да се овладее Джули, – можеш ли да ги помолиш да се молят и за него?
— Полудя ли? – включи се пак Тед. – Става въпрос за убиец…
Джули затвори и примига, за да прогони сълзите си. Карайки семейството си да се моли за него, тя всъщност ги бе оставила с впечатлението, че или е пълна глупачка, или е съучастничка на Закари Бенедикт. И в двата случая бе предала всичко, в което те вярваха и представляваха, както и собствения си образ в очите им. Отърсвайки се от мъчителните си мисли, тя си припомни още веднъж, че Закари Бенедикт е невинен и това е единственото, което има значение в момента. Да помагаш на един невинен човек не беше нито неморално, нито противозаконно; не беше предала доверието на близките си.
Джули стана, сложи още дърва в двете камини, върна телефона в шкафа и отиде в кухнята, където прекара следващия час в почистване и в приготовление на задушено, което да стопли пациента й, когато най-после се събуди. Докато белеше картофите, й хрумна, че ако Зак разбере за телефонния разговор, щеше да й е много трудно, почти невъзможно, да го убеди, че може да е спокоен относно мълчанието на семейството й и бившата й снаха. Реши да не му казва нищо.