След като свърши, се върна във всекидневната и седна на дивана. Беше оставила радиото в кухнята включено, за да слуша новините – нещо евентуално би заинтересувало Зак.
Всъщност бе доста забавно, усмихна се тъжно на себе си, докато се изтягаше на дивана, вперила поглед в тавана – през всичките тези години се бе държала като някаква праволинейна, благочестива Мери Попинз, а сега да й се случи такова нещо точно на нея!
В гимназията бе имала много приятели момчета, но никога не им бе позволявала по-голяма близост и те безропотно бяха приемали така поставените им взаимоотношения. Водеха я на футболни мачове, караха я с колите си до училище и винаги я включваха в момчешките си банди. Последната година на гимназията Роб Кийфър, всепризнатият училищен красавец, я бе накарал да мечтае и тръпне, като я покани за своя дама на абитуриентския им бал. Джули бе влюбена в него от години, но въпреки това му отказа, защото всички говореха, че той е в състояние да свали бельото, на което и да е момиче по-бързо, отколкото Мери Костлър събличаше манекените на витрината на своя магазин.
Не смяташе, че я грози такава опасност – двамата бяха много добри приятели, пък и тя бе дъщерята на преподобния Матисън, факт, който й даваше известен „имунитет” – и все пак не можеше да отиде на бала с Роб. Въпреки че умираше да каже „да” и при все че той обеща да се държи прилично през цялата нощ, Джули знаеше, че цялото училище, а скоро и целият град ще реши, че дъщерята на преподобния Матисън е станала поредното му завоевание. Така че накрая тя отиде на бала с Бил Суенсън, чийто баща бе ръководител на училищния оркестър, а Роб кавалерства на Денис Потър, една от клакьорките на гимназията. Същата нощ Джули изпита огромната мъка да види как Роб, единодушно избран за крал на бала, целува своята кралица.
Същата нощ Денис забременя. Когато три месеца по-късно двамата се ожениха и отидоха да живеят в скромен едностаен апартамент, вместо да продължат образованието си в университет, каквито бяха плановете им преди, целият град бе наясно защо е станало така. Някои от жителите на Кийтън съчувстваха на Денис, но повечето очевидно смятаха, че тя едва ли не сама си го е изпросила, като изобщо е позволила Роб да се доближи до нея.
Джули някак си се чувстваше виновна за случилото се през онази нощ. Преживяният кошмар я накара веднъж завинаги да вземе решение да избягва неприятностите и скандалите на всяка цена. В колежа редовно отказваше срещи на Стийв Блекстър, въпреки че тайно го харесваше, защото красивият футболист имаше репутацията на играч, който печели много повече точки в спалнята, отколкото на игрището. По причини, които така и не успя да разбере, той цели две години не се умори да я преследва упорито; на всяка забава, за която знаеше, че ще я срещне, се появяваше сам и неотлъчно стоеше до нея, опитвайки се по своя откровен и чаровен начин да я накара да повярва, че за него тя е нещо различно от другите. Двамата се забавляваха много и говореха с часове, но само в компания, защото Джули решително отказваше да се срещат насаме.
Сравнявайки своето минало с настоящето и още по-несигурното си бъдеще, Джули не знаеше да плаче или да се смее. През всичките тези години тя бе толкова праволинейна, понеже не искаше семейството и съгражданите й да имат лошо мнение за нея. Сега, когато бе на път да съгреши, нямаше да се задоволи с някакво дребно нарушение на моралните и социалните закони, което само би накарало жителите на Кийтън да поклюкарстват малко. Не, нищо подобно, с крива усмивка си каза тя. Канеше се да погази не само моралния кодекс, но и най-вероятно законите на САЩ, като междувременно медиите щяха да отразяват всяка нейна крачка, което вече правеха.
Джули впери поглед в ръцете си. Откакто бе заживяла със семейство Матисън, съвсем съзнателно беше решила да направи някои жертви – като например избора на учителска професия, вместо някоя по-добре платена работа. Но жертвите й бяха донесли толкова много награди и тя бе абсолютно убедена, че винаги е получавала много повече, отколкото е давала.
Сега имаше чувството, че е дошло време да уреди всичките си сметки със съдбата, която й бе предложила толкова незаслужени облаги. Закари Бенедикт не беше убиец и Джули имаше чувството, че е избрана да му помогне да докаже невинността си.
Обърна се настрани, пъхна ръка под възглавничките на дивана и се загледа в играта на пламъците в камината. Докато не се разкриеше самоличността на истинския убиец, никой, дори и родителите й, нямаше да одобри постъпките й от този момент нататък. Разбира се, щом се убедяха в невинността му, близките й щяха да приемат всичко, което бе сторила или щеше да й се наложи да направи в бъдеще. Е, може би не чак всичко, помисли си. Нямаше да им хареса никак мисълта, че се е влюбила в Зак толкова скоро, ако това, което изпитваше, изобщо бе любов, и със сигурност щяха да бъдат възмутени от бързината, с която се бе съгласила да спи с него. Със смесица от примирение и трепетно очакване Джули си даде сметка, че чувствата й вече са извън нейния контрол и че ако Зак все още изпитва желанието да спи с нея, няма повече да се бори с него, а и със себе си. И все пак й се щеше да разполага с поне още няколко дни, за да го опознае по-добре, преди да сподели леглото му.