Единственото, което можеше да направи, бе да се постарае да се държи и говори така, че да не му дава повод да я смята за чак толкова уязвима и чувствителна. Все пак не беше чак такава глупачка! Преди да влезе в затвора, Закари Бенедикт бе живял заобиколен от лукс и бляскави, префинени хора, известни с липсата на морални задръжки. От вестниците и списанията знаеше, че мъжът, с когото споделяше това усамотено гнезденце, някога бе притежавал огромни къщи и вили, в които бе устройвал пищни приеми, сред чиито гости бе имало не само известни филмови звезди, но и световни магнати, европейски величия, дори и самия президент на САЩ.
Да, Зак много се различаваше от един обикновен, миролюбив пастор от църквичка в малко провинциално градче. В сравнение с него Джули бе наивна и непорочна като новородено.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Минаваше десет вечерта, когато Джули отвори очи и установи, че е заспала, притиснала възглавница към гърдите си. Леко движение вляво от нея привлече вниманието й и тя извърна глава, чувайки мъжки глас развеселено да заявява:
— Медицинска сестра, която изоставя пациентите си и заспива по време на дежурство, не може да очаква да получи пълната си заплата!
Нейният „пациент” стоеше опрян на решетката на камината и я гледаше с лека усмивка, скръстил ръце на гърдите си. С още влажната от душа коса, кремавата риза с разкопчана яка и сиво-бежовия си панталон той изглеждаше невероятно красив, съвсем здрав и много развеселен от нещо.
Джули бързо се изправи.
— Приятелят ти… Доминик Сандини… не е мъртъв. – Първата й мисъл бе за това, че трябва веднага да облекчи страданието му. – Смятат, че ще се оправи.
— Чух вече.
— Така ли? – внимателно попита тя. Хрумна й, че може да го е чул по радиото, докато се е обличал. Ако ли не – ако го беше разбрал от нея самата – значи съществуваше реалната опасност да си спомня и останалите неща, които му беше казала, докато мислеше, че той не е в състояние да я чуе. Почака малко, надявайки се, че Зак ще спомене радиото, но той само продължи да се усмихва и тя се изчерви от притеснение.
— Как се чувстваш? – попита го и бързо се изправи на крака.
— По-добре. Когато се събудих, имах чувството, че съм се превърнал в картоф и някой ме е сложил да се пека в пещта.
— Моля? А, искаш да кажеш, че в спалнята е станало прекалено горещо.
Той кимна.
— Сънувах, че съм умрял и съм отишъл в ада. Когато отворих очи, първото нещо, което видях пред себе си, бяха пламъци – това напълно ме убеди, че наистина е така.
— Съжалявам – каза Джули, оглеждайки лицето му за евентуални последствия от срещата с природните стихии.
— Няма за какво да съжаляваш! Бързо разбрах, че не може да съм в ада. Веселото му настроение бе толкова заразително, че тя спокойно сложи ръка на челото му, за да провери дали няма температура, без всъщност да съзнава какво прави.
— И как разбра, че не си там?
— Над мен се бе надвесил един ангел – тихо отвърна той.
— Явно си имал халюцинации – пошегува се Джули.
— Наистина ли?
Тя отдръпна ръка от челото му, без да може да откъсне очи от неговите.
— Определено.
Джули забеляза, че една порцеланова фигурка на патица е сложена несиметрично върху поставката над камината, и веднага се пресегна, за да я оправи, след което пренареди и двете патета край нея.
— Джули – изрече Зак със своя кадифен, дълбок глас, който имаше такъв опасен ефект върху ритъма на сърцето й, – погледни ме! – Изчака я да се извърне към него и сериозно каза: – Благодаря ти, че ми спаси живота!
Хипнотизирана от тона и изражението на очите му, Джули се прокашля и отговори:
— И аз ти благодаря, задето се опита да ме спасиш.
Нещо в очите му трепна – нещо горещо и подканящо – и пулсът й се учести, без изобщо той да я е докосвал. В отчаян опит да насочи разговора към по-спокойни и безопасни води, тя попита: